Адам бил уважаван човек в селото. Със собствения си труд той беше придобил имот. Имаше голяма къща, плодородно стопанство и прекрасно семейство. От децата си имал само една дъщеря. Той не чувстваше душа в нея. Кейти израснала като умно и красиво момиче. Адам мечтаел дъщеря му да бъде щастлива, затова избрал за жених сина на свой приятел. Приятелят бил богат, а синът му бил единственият, за когото не жалел пари. Затова Адам се надявал, че дъщеря му ще се омъжи за него, ще бъде щастлива и няма да има нужда от нищо. Той започна да намеква на Кейти да обърне внимание на Давид.
Отначало Кейти се отметна и се пошегува, но после направо каза, че няма да се омъжи за Дейвид, защото обича някой друг. “Кого си успяла да обикнеш на своите деветнайсет години?” – изненада се баща ѝ. “Дейл, той наскоро се върна от армията”. “Кейти, ти луда ли си? Отвори си очите! Той на практика е сирак. Отгледала го е леля му, а те са бедни. Той няма нищо зад гърба си. Ти се жениш за него и какво? Как ще живееш? Дейвид е идеалният кандидат за теб!” – изкрещя баща ми. “Татко, познаваш ли Дейвид? Познаваш само баща му. С Дейвид бяхме в един и същи клас.
Той е мързелив и злобен. А Дейл е много трудолюбив, има добро сърце, златни ръце! Той ще постигне всичко сам! Бащата не одобряваше избора на дъщеря си, обезкуражаваше я по всички възможни начини. Единствено Кейти се доверила на сърцето си и се омъжила за любимия си. С течение на времето Дейл наистина постигнал много, сам преустроил къщата. Адам се удивлявал на интелигентността и изобретателността на зет си. Но с Дейвид наистина нищо не се получаваше, той пропиля всички пари на родителите си.