Бабата казала, че нищо лошо няма да се случи, ако не кажат на майка ѝ. Момичето не искаше да лъже.

Днес станах свидетел на една сцена, която смятам за непочтена. Седях на една пейка в парка и лениво прелиствах книга. Времето беше слънчево и мястото беше пълно с хора. Пролетта тъкмо навлизаше в сила, след зимата на хората им липсваха топлината, слънцето, зеленината и разходките. Недалеч от мен имаше два павилиона, единият със сладолед, а другият – със захарен памук. Изведнъж към тях се приближиха една баба с внучката си. Честно казано, бабата изглеждаше по-добре от много млади момичета. Тя се различаваше от жените на нейната възраст с доста атлетично телосложение. По дрехите ѝ веднага си личеше, че жената се грижи много внимателно за себе си.

– Да си купим сладолед. – Но майка ми не ми разрешава… – И какво от това? Аз знам по-добре какво е най-добре за теб. Нищо лошо няма да се случи! Освен това не е нужно да казваме на мама. Тя няма да разбере за това. – Но аз не искам да лъжа мама. Баба отиде до павилиона и си купи сладолед. Мисля, че това, което е направила, не е било правилно. Бабите и дядовците често разглезват внуците си твърде много, а понякога нарочно правят неща, които противоречат на родителите им, за да изглеждат по-добри.

Те развалят родителския авторитет и нарушават дисциплината. Не мисля, че имат право да правят това. В крайна сметка родителите се превръщат в модел на тирания за децата, а бабите и дядовците са олицетворение на добротата. За възпитанието са необходими ограничения, децата не бива да се разглезват прекалено много. Много е важно детето да уважава родителите си. По-възрастното поколение, аргументирайки се с все по-голям житейски опит, разглезва внуците, позволявайки им твърде много. Момичето, което ядеше сладолед, вече не се чувстваше виновно за действията си. Беше очевидно, че тя силно се съмнява в родителската забрана.

 

Rate article
Бабата казала, че нищо лошо няма да се случи, ако не кажат на майка ѝ. Момичето не искаше да лъже.