Баба ми ме помоли да продам къщата ѝ. Мислех, че това е обикновена стара къща.

Работя като брокер на недвижими имоти вероятно от десет години. В професия, която е свързана с общуване с хора, човек се сблъсква с много забавни и понякога абсурдни ситуации в процеса на работа. Поне на мен така ми се струва. Този случай е особено запомнящ се за мен в практиката ми. По онова време работех в офис за недвижими имоти. Знаете, че към нас често се обръщаха възрастни хора. Този път към нас се обърна една жена, която беше на деветдесет и пет години. Тя поиска да продаде къщата си, планираше да си купи по-просторно жилище, защото не можела да държи под око сегашното.

На следващия ден отидох на адреса, за да направя снимки на помещението и да го обявя за продажба. Къщата се намираше в предградията. Не изглеждаше много впечатляващо. Малкият двор около сградата беше обрасъл с бръшлян. Очевидно нямаше кой да помогне на бабата. Външният вид на сградата също не беше особено вдъхновяващ. Беше обикновена, стара къща. Но щом влязох вътре, устата ми остана отворена. Оказа се, че тази жена на младини е била доста успешна и е вложила много усилия и пари в подредбата на къщата.

Коридорът беше декориран в светлозелени тонове. Спалнята е декорирана в бордовите тонове. Всички мебели и декори бяха внимателно подбрани. Влизайки в такава къща, не очаквате да се натъкнете на такъв лукс. Навсякъде имаше красиви гоблени с различни библейски сцени. Банята е отделна тема, имаше дори таван от мрамор. Изглеждаше като умивалня на крале. Успешно продадохме къщата за доста голяма сума. Дълго време по-късно си спомнях за този случай в разговор с колеги. На всяка крачка можеш да срещнеш нещо неочаквано и удивително.

 

Rate article
Баба ми ме помоли да продам къщата ѝ. Мислех, че това е обикновена стара къща.