Родителите ми наскоро отпразнуваха 25-ата годишнина от сватбата си, а преди това се срещаха няколко години. През цялото ми детство и юношество никога не съм ставала свидетел на това как се карат.
Майка ми беше много мъдра жена. Родителите ми не печелеха много, но ние винаги имахме достатъчно за всичко благодарение на това, че майка ми винаги имаше някакви спестявания и планираше бюджета ни. Когато станах възрастна, започнах да ѝ подражавам.
Сега съм на 24 години и един ден реших да посетя родителите си, защото сърцето ми подсказваше, и изглежда, че съм била права да го направя. Когато дойдох и чух думите на майка ми, едва не паднах. Тя ми каза, че тя и баща ми се развеждат по нейна инициатива. Когато майка ми ми каза това, баща ми гледаше в пода. Беше разстроен и объркан и ми каза, че не разбира защо тя си тръгва, след като няма любовник.
Реших да поговоря с майка ми и да разбера защо е взела такова драстично решение. Тя ми обясни, че й е писнало от тази семейна рутина. Когато поговорих с баща ми насаме за това, той каза, че не може да я задържи, ако това е нейното решение, но тя трябва да приеме последствията под формата на това, че имотът ще остане при него. Мама взе само личните си вещи и се премести в апартамент под наем.
Дори по време на развода те се разбираха и уважаваха взетите решения.
Чудех се как ли щеше да се развие животът на майка ми сама, защото тя все още беше красива и умна, но никакви господа не я преследваха. Забелязах, че самата тя вече не умееше да флиртува, нямаше богатство и беше тъжна, че е сама.
Бяха минали шест месеца от развода им. Беше Коледа, когато майка ми ни се обади да ѝ дойдем на гости, но аз ѝ напомних, че тази вечер сме с баща ми и че на следващата почивка ще бъдем при нея. Когато пристигнахме, тя ми каза, че никога досега не е имала толкова тъжни коледни празници, защото това трябвало да бъде семеен празник.
– “Ако сега живеех с баща ми, щеше да е така”, казах аз и понечих да си го взема обратно, но майка ми ме изпревари.
– Да, много съжалявам за това, което му направих. Знаех ли, че това ще бъде най-голямата ми грешка?
– Мамо, какво мислиш да отидем сега на вечеря при татко? Сигурна съм, че той се чувства по същия начин като теб по Коледа.
Като чу това, мама се развълнува и започна да слага колкото може повече чинии и ни помоли да изчакаме, за да може да изпече любимия му лимонов пай.
Татко ни посрещна с изненада и скрита усмивка. Беше очевидно, че е щастлив да види мама, въпреки че се опитваше да го прикрие. По време на празненството майка ми се оплака от скъпия наем на апартамента, затова баща ми я покани да живее при него, като стари добри приятели. Тя с удоволствие се съгласи. И след това историята им започна да придобива нови измерения. Кратката им раздяла направи отношенията им по-топли. Започнаха да се ценят повече и никога дори не споменаха идеята за раздяла.
По-късно баща ми тайно ми каза, че през цялото време е чакал майка ми да се върне, защото между тях все още е имало любов и просто са имали нужда от време, за да я осъзнаят. След това започнах да се възхищавам на мъдростта на родителите си още повече