Įdomybės
018
Пари за миналото
Пари за миналото 18 ноември Днешният ден беше толкова дълъг и наситен, че чак не мога да се прибера побързо у дома.
Ало, – Жена ви роди близнаци! – Ама… аз съм на 52 години… и нямам жена! – Е, не знам… елате да видите, тя твърди, че са ваши…
“Ало, жена ви е родила близнаци! Ама аз съм на 52 години и нямам жена! Не знам, идете, вижте, казва
Įdomybės
0115
„Съпругът ми иска развод, а 10-годишната ми дъщеря казва на съдията: „Може ли да ви покажа нещо, което мама не знае, Ваша чест?“ Съдията кимва. Щом видеото тръгна, цялата съдебна зала замръзна в пълна тишина.“
Съпругът ми иска развод, а дъщеря ми на 10 казва на съдията: Може ли да ви покажа нещо, което мама не
Įdomybės
021
Съквартирантът ми постави ултиматум: – „Повече не мога така!“ – извика той, щом ме видя. – „Омръзна ми този стар котарак!“… и аз го изгоних – не с този трябваше да се захващам…
Дневник, 20 март Апартаментът е тънещ в тишина. След като Петър си тръгна, затръшвайки вратата така
Įdomybės
042
Диагноза – предателство: Когато доверието се превръща в изпитание за българското сърце
Диагноза предателство Явно връзката ви вече е доста сериозна прозвуча решително и леко настоятелно гласът
Įdomybės
026
Писмо до тати
Писмо до баща ми Ей, Иване, какъв си ми чудак! Никога не съм очаквала такова нещо от теб! извика Десислава
Една баба си взела алабайче. Кучето растяло и пазело всичко. Изяждало купата с храна за секунди, чешело си гърба в оградата, та тя се килвала, а веднъж даже опитало с един тласък да повлече бабата.
Една възрастна жена от Пловдив си взима кученце от породата българско овчарско куче. Кучето расте бързо
Бях на пет или шест години, още преди училище, в началото на 90-те, когато в нашето българско село се заселиха двама пенсионери от града – баба Вера и дядо Леко
Бях на пет или шест години, още преди да тръгна на училище, някъде в началото на деветдесетте, когато
Įdomybės
032
Остана само една – съдбовна история за последния шанс и силата на надеждата в сърцето на България
Остана сама Навън вече се стъмваше, а мама все още я нямаше. Ивелина, въртяща колелцата на своята инвалидна