Author: Десислава Димитрова
Бях у дома, до печката, и още преди да сложа чашата с чай на масата, усещането за буца в гърлото пак се появи.
Майка на Десислава почина преди пет години. Беше едва на четиридесет и осем. Сърцето ѝ спря, докато се
Майка на Десислава почина преди пет години. Беше едва на четиридесет и осем. Сърцето ѝ спря, докато се
Писмо от себе си Пликът беше оранжев. Ярък, нелепо ярък като мандарина на люта софийска зима.
Красива житейска поука… оставяща без думи Една жена, която от години живееше зле с мъжа си, получи инфаркт.
Да останеш сама на петдесет Липсваш ми, мило котенце. Кога пак ще се видим? Мария се отпусна на ръба
Красива житейска поука… човек онемява Една българка, която отдавна живее в студени отношения със
Пръстен върху покривката Не, казах аз, и в това кратко не се съдържаше толкова много, че Веселина спря
Дванадесет години тя ме гледаше като на чужда. А после Васил отвори нейната кутия и аз не издържах, разплаках






