Author: Десислава Димитрова

Седи! Нас няма вкъщи! каза спокойно Петър. Ами звънят! Валя застина, почти станала от дивана.

Бях на 22, когато се разделихме. Един ден Владо ми каза, че вече не чувства същото, че има нужда от нещо друго.

Предателството на собствените деца Деси за пореден път гледаше с възхищение брат си и сестра си.

Митко, пет години чакаме, пет години Лекарите казаха деца няма да имаме. А сега Митко, виж!

Людмил така упорито не вярваше, че Ирена е негова дъщеря, сякаш на шега опитваше да открие прилика между

Понякога един миг може да преобърне всичко, а едно малко нещо да върне света ти на мястото му.

Винаги съм вярвал, че животът ми е като стара българска къща от камък и кал привидно здрав, дълбоко вкоренен

Влюбената двойка се разхождаше бавно из гъстата висока трева край река Искър. Държаха се за ръце, споглеждаха

Знаеш ли, ще ти разкажа нещо, което ме тегне напоследък. С мъжа ми оставихме апартамента си на сина ни