Author: Десислава Димитрова
И аз се задъхвах Петър го каза съвсем просто, в неделя вечерта, когато Галина разреждаше изгладените
15 март Елиза, мило мое дете, знам, че ти е тежко, но нямаме друг избор. Ще трябва да продадем къщата.
Нова година започваше някак сиво, едва ли не мъгливо докато към масата им не седна напълно непозната
Фалшивата красота Не може да бъде! Вие наистина ли се разделихте? Не вярвам! Цветелина погледна приятеля
Урок по човещина, който тя ще помни цял живот Никога не съдей за книгата по корицата, а за човека по
Само не пак, прошепна Мария, загледана в мивката, пълна с топла сапунена вода. Стрелките на стенния часовник
Мен ме няма Пак ли си купила тая глупост? Георги тръсна торбата на масата, така че нещо вътре дрънна.
Абе, слушай сега тази история толкова е невероятна, че чак ми е трудно да повярвам, че се случи на мен!
Нашите роднини дойдоха на гости и ни донесоха подаръци. Скоро след това обаче настояха да ги сложим на масата.




