Author: Десислава Димитрова
Свободна. Точка. Лилия седеше на неудобното офисно столче и несъзнателно въртеше чашката с кафе в ръце.
Заклевам се в неродените си деца, ако не съм си забравил зарядното за телефон в онази хотелска стая…
Кълна се в бъдещите си деца, ако не бях забравила зарядното си за телефон в онзи хотел…
Дневник на Веселин Петков, 17 ноември Растях в голямо семейство. Баща ми, обича̀ше да надига чашата
Симеон пристигна в малкото село в Стария планински край, за да навести леля си, по-голямата сестра на майка му.
Знаеш ли, случвало ли ти се да чуеш някоя от тези стари семейни истории, дето тихо крият цяла човешка съдба?
Вестта, че му се е родила дъщеря, застигна Тихомир Йорданов в офиса на горската станция, в самия ден
Съпругът ми не ми хвана ръката, когато изгубих нашето бебе. Вместо това, той взе отпечатъка на пръста ми.
Ало? Жена ви роди близнаци! Ама… аз съм на 52 години… и нямам жена! Не знам…
Баба винаги правеше разлика между внуците А на мен, бабо? шепнеше тя тихо. Ти, Цветелина, си оправна.






