Author: Десислава Димитрова
Седмица преди осми март, сякаш се събудих от мъглива, странна зала, потопена в сенки. Очите ми бяха пълни
Добре е, когато някой така помага Поли, днес ще дойда у вас да ти помогна с децата. Полина държеше телефона
10 февруари, събота Понякога си мисля, че целият живот на един човек може да се побере в порцеланова
Как се казваш, красавице? Странният се настани до момичето. Цветелина! отвърна тя. А ти? Аз съм Христо.
Винаги ще помня онези дни в училище бях страшилището, за което всички шушукаха. Учителите обръщаха глава
Аз ограбвах обяда на бедното момче, само за да се смея на него всеки ден. Докато един бележка, скрита
Случва се преди година и половина, посред зима, когато синът ми беше на пет месеца. Братът на съпруга
Всяка любов има своя форма Яница излезе на улицата и веднага настръхна вятърът я прониза до кокал, а
Да видиш със собствените си очи След ужасяваща трагедия, при която загубих в катастрофа съпругата си






