Анна идваше да я види веднъж на два дни. Тя оставяше храната и водата до леглото ѝ и си тръгваше.

Имам съседка, която се казва Анна. Майката на Анна живее сама от много години. Тя умееше да готви много добре. С голямо удоволствие готвеше и печеше п за цялото семейство и винаги обслужваше съседите.

Анна обаче се срамувала от майка си, защото тя била обикновена селска жена, която цял живот е работила на земята. След смъртта на съпруга ѝ майка ѝ останала сама. Анна много рядко посещавала майка си. А майка ѝ често забравяла неща и дори понякога започвала да говори глупости.

Един ден, когато Анна посетила майка си, в къщата се разнесла много силна миризма на изгоряло. Оказало се, че тя е забравила да изключи фурната.

– Какво правиш, по дяволите? Дори не можеш да си затоплиш храната? Ще изгориш цялата къща! – Анна започна да крещи.
– Скъпи, съжалявам! Това ми се случва за първи път! – Мама започна да се оправдава.

С течение на времето здравето ѝ започна да се влошава. Трудно й беше да ходи, дори в къщи.
Един ден тя се обади на Анна и каза:
– “Анна, не се чувствам добре! Кръвното ми налягане се повиши! Можеш ли да дойдеш при мен?
– Какъв съм аз, лекар? Извикай линейка! – Анна отговори и закачи слушалката.

След това майка ѝ изобщо престана да излиза от къщи и Анна трябваше да ходи при нея всяка седмица. Тя купувала най-евтините хранителни продукти за майка си, почиствала малко в къщата и изнасяла боклука. И в същото време винаги се ядосвала много:

– Не разбирам как може да се случи това! Живееш сама и правиш такава ужасна бъркотия навсякъде! Не те ли е срам?

По правило Анна затръшваше вратата и си тръгваше. Накрая майка ѝ дори спря да става от леглото. Анна идваше да я види веднъж на два дни. Тя оставяше храна и вода до леглото ѝ и си тръгваше. Един ден дошла, а майка ѝ вече била мъртва. След погребението Анна започнала да идва често на гроба на майка си.

Тя започнала да повтаря отново и отново:

– Колко много ми липсва моята скъпа и любима мама! Тя беше най-скъпият и обичан човек на света за мен!

Наистина ли си спомня само хубавите неща и дали е забравила, че е пренебрегвала майка си, че не е искала да ѝ помага, че не е искала да се грижи за нея? Как е възможно това?

 

Rate article
Анна идваше да я види веднъж на два дни. Тя оставяше храната и водата до леглото ѝ и си тръгваше.