“Ако ще се връщаш с дъщеря си, не трябва да се връщаш!” – крещеше свекърва ми след мен, докато ме водеха в болницата.

“Ако се върнеш с дъщеря си, не трябва да се връщаш!” – крещеше след мен свекърва ми, докато ме отвеждаха в болницата.

Когато за първи път се срещнах със свекъра и свекървата, те веднага ме изправиха пред факта, че трябва да им родя внук, а те няма да приемат момиче. Двете им по-големи дъщери не съществуваха за тях.

Момичетата обичаха баба си и дядо си, но те дори не искаха да ги признаят за свои, отрязаха ги. Те чакаха да им родя внук и искаха да признаят само него, защото той щеше да стане техен наследник, щеше да продължи семейството им. А дъщерите, независимо дали са от мен, или от други техни снахи, се възприемаха като чужди.

По време на бременността ми свекърва ми вече имаше седем внука и всички те бяха момичета. Изглеждаше, че желанието им само отхвърля тази възможност.

За щастие синовете на свекърва ми бяха адекватни и обичаха децата си независимо от пола им, защото те бяха родени от любимите им съпруги. Стига да бяха здрави, всичко останало беше тривиално.

Когато за втори път отидох в сиропиталището, се разплаках. В края на краищата живеехме със свекърва ми и те не можеха да се шегуват, че не се връщам с дъщеря си.

Раждането беше бързо, но дъщеря ми се роди много малка и това изненада лекаря. Той започна да ме преглежда и докато го правеше, усетих втора контракция. Тогава се роди и момче.

Оказа се, че съм родила близнаци, но ултразвукът не го показа, само медицинската сестра веднъж каза, че чува биенето на две сърца, но като не видяла други признаци, помислила, че е някаква грешка. Бях завладяна от различни емоции. Бях развълнувана, уплашена и щастлива едновременно, макар че най-много ми се сви сърцето, когато разбрах, че най-накрая съм дала на свекърва си наследник.

А колко щастливи бяха те, дойдоха в болницата още същия ден с куп подаръци и цветя. Не можеха да се нарадват на внука си, бяха щастливи като деца. Никога преди не ги бях виждала такива, мислех, че са неспособни да проявяват любов и топлина.

След това сякаш тежест падна от раменете ми, защото свекърва ми беше наложила, че трябва да родя момче, и аз го смятах за истинско бреме.

Баба ми и дядо ми прекарват цялото си свободно време с внука си, което е малко обидно за момичетата, но сега имам повече свободно време за тях, така че се опитвам да им дам любовта, която свекървите ми не ми дадоха.

 

 

Rate article
“Ако ще се връщаш с дъщеря си, не трябва да се връщаш!” – крещеше свекърва ми след мен, докато ме водеха в болницата.