Родителите ми подариха на по-голямата ми сестра апартамент. Помолиха дъщеря си да не им напомня за него, но това не продължи дълго.

Мелиса е най-младият член на семейството. Когато тя и по-голямата ѝ сестра били малки, родителите им получили от държавата красив тристаен апартамент. Когато пораснали, по-голямата сестра се омъжила, родила дете и се развела. Тя идва в дома на родителите си заедно с детето. Мелиса се омъжила по същото време. Именно през този период много хора приватизирали жилищата си, а семейството им също направило това. Поради напредналата си възраст родителите ѝ не разбирали напълно процеса, наличните възможности и възможните последици за бъдещето им. Обикновено те регистрирали жилищата си за тези, които живеели там. Тъй като обаче свекървата на Мелиса поискала младата двойка да живее при нея след сключване на брака, апартаментът бил регистриран на семейството и сестра ѝ, включително на малкия ѝ син Марк.

Мелиса случайно разбрала за това няколко седмици по-късно. Тя попитала родителите си: “Защо не бях в списъка?” Те й отговорили: “Дъще, не мислехме, че това е възможно. Двамата с баща ти мислехме, че само тези, които са регистрирани, могат да претендират за собственост. Не мислехме, че и ти трябва да имаш дял”. Момичето се опитало отново да обсъди въпроса за наследството, но родителите ѝ смятали, че са все още млади и пълни с енергия, така че имат още много време. Те й казали: “Трябва да събереш документи, да се наредиш на опашка, да си вземеш отпуск от работа. Ще се справим с това след няколко години, няма закъде да бързаме. Може би тогава тази процедура ще бъде по-лесна”. Но те все забравяха. Накрая баща ѝ и майка ѝ се пенсионираха и отхвърлиха темата настрана с думите: “О, защо отново повдигаш този въпрос? Ти и сестра ти сте роднини и равноправни наследници. В крайна сметка ще си поделите всичко, така че не се притеснявай. Просто ни оставете да изживеем последните си години в мир”. Мелиса никога повече не спомена това, с изключение на един случай, когато баща ѝ беше в болница. Сестра ѝ реагирала с презрение: “Ти мислиш за наследството само когато родителите ни са болни и имат нужда от помощ? Срам за теб! Дано да имат дълъг живот и добро здраве. Не искам да обсъждаме това!

Какво мислиш ти? Трябва ли Мелиса да се опита да направи нещо допълнително, или да се надява на честността на сестра си? Мелиса има три деца и по закон тя ще получи само 25% от апартамента. Родителите също настояват, че няма да направят нищо, сякаш ще направят нещо, след като тях ги няма – дъщерите им трябва сами да решат този въпрос.
 

Rate article
Родителите ми подариха на по-голямата ми сестра апартамент. Помолиха дъщеря си да не им напомня за него, но това не продължи дълго.