Докато се качвах в автобуса на път за училище, забелязах мъж на около 50 години, който се мъчеше да се задържи за парапета. Първоначално предположих, че може да е в нетрезво състояние, но при по-внимателно наблюдение стана ясно, че нещо не е наред. По стечение на обстоятелствата и двамата слязохме на една и съща спирка, което събуди любопитството ми и ме накара да го последвам. Забелязах, че върви с несигурна походка, и загрижеността ми ме накара да се приближа към него. “Извинете, господине, не се ли чувствате добре?” попитах го. Очите му срещнаха моите с израз на объркване и притеснение, което ясно показваше дискомфорта му. В този момент се замислих какво да направя. Изведнъж той падна на земята, без да реагира на опитите ми да го съживя. Минувачите продължаваха да вървят по пътя си, без да обръщат внимание на ситуацията .
Реагирайки бързо, се обадих на горещата линия за спешна помощ и на мястото бързо пристигна линейка. Лекарите ми благодариха за навременното обаждане, като подчертаха, че ако не се бях намесил, изходът е можел да бъде катастрофален. След като изпълних дълга си, продължих обучението си в университета. Живеех само с майка си, тъй като никога не съм познавал баща си, а майка ми работеше като чистачка. Заедно чистехме снега, за да свържем двата края. Именно по време на тази дейност до нас спря екстравагантна чуждестранна кола. Зашеметяваща жена слезе от колата и целенасочено се приближи до нас. “Докторът ми даде контактите ви. Вие спасихте живота на баща ми. Лекарят ми каза, че ако не са били бързите ви действия при повикването на линейка, той може би нямаше да оцелее”, каза тя и преди да си тръгне, ми подаде плик с пари. Този неочакван жест ми позволи да облекча част от финансовото бреме на майка ми. Споменът за тази случка се е запечатал в съзнанието ми .
след като завърших гимназия, постъпих на служба. “Вие сте най-голямата ми радост. Израснал си в истински мъж”, казваше тя с усмивка. По това време се запознах с Мария – жената, с която бях готов да прекарам остатъка от живота си. Преди да продължим напред, я представих на майка ми. Майка ми веднага хареса Мария, която притежаваше красота, интелигентност и прекрасен характер, оформен от любящите ѝ родители. Дойде моментът, в който се запознах с родителите на Мария. Когато майка ѝ ме видя, остана без думи. Майката на Мария обаче се усмихна сърдечно и ме прегърна. “Мария, помниш ли историята, която ти разказах за младия мъж, който спаси живота на дядо ти? В онзи съдбовен ден той бързал за работа и изведнъж колата му се повредила. Избрал обществения транспорт и почувствал силна болка в гърдите. Той припаднал, но този прекрасен човек му се притекъл на помощ. Той незабавно извикал линейка и останал до дядо си през цялото изпитание”, спомня си с лъчезарна усмивка майката на Мария. Срещата донесла огромна радост в сърцата им, тъй като пътищата им отново се пресекли след толкова много години.