бабата на съпруга ми е жена с характер. Всички роднини трябва да играят по нейните правила. Тя просто пренебрегва онези, които не следват указанията ѝ. Тя не ме харесваше от самото начало. Не й харесваше стилът ми на обличане, или че имам собствено мнение за всичко, или че работата ми е на първо място. Веднага каза, че не иска да вижда такава жена до скъпия си внук. Но съпругът ми пренебрегна мнението на баба ми. Оженихме се и започнахме да живеем в апартамент под наем .
– “Баба ми е в лошо здравословно състояние – каза веднъж съпругът ми, – и майка ми я взе да живее при нея”.
Изразих съчувствието си, защото той обичаше баба си дори въпреки нейния нрав.
Мина една седмица и съпругът ми отново спомена баба си.
– Майка ми каза, че баба ми искала да ми остави апартамента си като наследство. Но при едно условие – трябва да се разведем.
Помислих си, че съпругът ми се шегува .
– Не, не се шегувам – отвърна той.
– И ти искаш да приемеш нейните условия?
– Фиктивно. Официално ще подадем молба за развод, ще покажа документите на баба ми. Тя ще регистрира апартамента на мое име и това е всичко. Ще се преместим да живеем там. По този начин тя няма да може да контролира кой живее там. А когато тя си отиде, ще подпишем документите отново. Дори в днешно време много двойки живеят в граждански съюзи.
Аз не приех предложението на съпруга си. За мен то е абсурдно. А и не искам да мамя един по-възрастен мъж. Тогава казах:
– Ако се разведем, това ще е завинаги. Без никакви измислици.
Вече няколко дни не сме си говорили. Ще направи ли той такова срамно нещо? Не знам.