Това беше рожденият ден на майка ми. Но този път тя реши да празнува без внуците си. Обясни решението си с това, че новият ѝ избраник не обича шума. За нея думата на съпруга ѝ вече е закон.
Животът на майка ми не беше лесен, тя винаги беше самотна. Живях с нея до седемнайсетгодишната си възраст. След като завърших училище, се преместих в друг град, където се омъжих. Сега съм на тридесет и една години. Имам съпруг и три деца. Сестра ми също живя с майка ми за кратко. Една година след мен тя напусна дома. Четири години след това баща ми напусна майка ми. Дълго време тя не искаше да допуска мъже до себе си. Майка ми искаше да я дарим с внуци възможно най-скоро. И така се случи. Сега майка ми има петима внуци. Досега любовта и вниманието ѝ са били достатъчни за всички тях. Отначало тя с удоволствие гледаше децата ни. Майка ми има малка къща в провинцията, където обичаше да ходи през лятото. Скоро тя се премести да живее там. Майка ми продаде апартамента си в града и вместо това се настани в старата си къща на село.
Една година по-късно разбрахме, че тя си има съпруг. Запознали се, когато той наел къща в селото, недалеч от къщата на майка ми. Шест месеца по-късно се преместили да живеят заедно. Изглеждаше, че трябва да се радваме за майка ни, но не беше толкова просто. След няколко месеца съпругът се настани. Най-лошото беше, че той не харесваше децата ни. Веднага щом пристигнахме, той натовари съпрузите ни с работа. Майка ми не забелязваше това. Тя много го обичаше и винаги намираше оправдания за него. По-късно тя каза, че ние си измисляме всичко. За нея съпругът ѝ винаги беше прав. В резултат на това ние изобщо престанахме да й идваме на гости. Майка ми дори не искаше да вижда внуците си. Разменяхме само няколко думи по телефона.
Неотдавна празнувахме рождения ден на майка ми. Мислех, че ще можем да седнем в топъл семеен кръг, но не беше така. Мама каза, че не иска децата ни да им бягат под краката. Каза, че съпругът ѝ много се дразнел от това и можело да оставим децата при някой друг. Бяхме просто шокирани, затова със сестра ми решихме, че повече няма да ходим на гости на майка ни. В резултат на това тя ни нарече неблагодарни деца. Тогава сестра ми и аз се пречупихме и казахме всичко, което мислим за ситуацията: “Мамо, ако не искаш да виждаш внуците си, то най-вероятно няма да искаш да виждаш и нас”. И така се случи. След това спряхме да общуваме с нея. Майката започна да разказва на цялото семейство какви неблагодарни деца сме били, защото сме наранили майчините ѝ чувства. Разбира се, че сме го направили! Най-важното е спокойствието на любимия ѝ съпруг, който успя да раздели най-близките хора.