По-рано същия ден Мелиса се наслаждавала на любимите си сладкиши в едно кафене, преди да отиде на работа. Седейки на съседната маса, тя чула двама приятели да разговарят за момиче, което били видели в интернет. Обсъждаха външния ѝ вид, като критикуваха брадичката и носа ѝ. Тези коментари предизвикаха спомени от детството на Мелиса. Тя си спомня как веднъж майка ѝ казала на баща ѝ: “Нашата Мелиса може и да не е красива, но може да е умна”. Впоследствие момичето прекарва цялото си детство в четене на книги, тъй като майка ѝ се опитва да направи от нея вундеркинд .
Когато постъпва в колеж, Мелиса осъзнава, че никога няма да има грацията и женствеността на връстниците си. Затова последвала съвета на майка си и се отдала на усилено учене с надеждата да се възхищава на интелигентността си.
Близка приятелка на Мелиса заминава в командировка, като ѝ поверява грижите за котката и цветята си. Съпругът ѝ често пропускал да полива растенията и да храни котката, затова и молбата.
Напускайки кафенето, Мелиса отива в апартамента на приятелката си. Там тя се погрижила за спящата котка и започнала да полива цветята. Потънала в мисли, тя си спомнила за любимата си мелодия, напяла я и спонтанно започнала да танцува. Изведнъж на прага се появили съпругът на приятелката ѝ и неговият приятел Марк. Уплашена от внезапното им присъствие, Мелиса се спъва в котката и си удря главата, заради което попада в болница .
когато Мелиса дошла в съзнание, се оказала на болнично легло. Лекарят я успокоил, като ѝ обяснил, че има навяхване и леко сътресение на мозъка. До нея на масата имало закачлив букет от бели цветя заедно с пакет. Изпълнена с очакване, Мелиса отвори пакета и видя плодове и любимите си сладкиши. Отначало помислила, че е от съпруга на приятелката ѝ, но с изненада открила сред цветята бележка, която разкривала, че подаръкът всъщност е от Марк. Той изразява желанието си да я покани на среща веднага щом я изпишат от болницата. Този неочакван жест вдъхва на Мелиса нова увереност, като ѝ връща вярата в себе си и в бъдещите ѝ начинания.
