На 50-годишна възраст Виктория взема решение, което променя живота ѝ, да остави всичко в столицата и да се върне в родния си град. Точно когато започва да вижда подобрения в живота си, едно телефонно обаждане прекъсва новооткритата ѝ радост.

През целия си престой в столицата Виктория така и не успява да реализира потенциала си. Кариерата ѝ буксува в продължение на петнадесет години, като достига само до позицията на заместник-началник на отдел. Заплатата беше прилична, но не беше достатъчна, за да си купи собствен дом в скъпия град. Освен това не искала да живее под наем в апартамент в пенсионна възраст. Затова направила смел избор – напуснала работа и се върнала при корените си. Със спестяванията си се надявала да купи апартамент в родния си град    .

“Можеш да избереш която и да е стая”, предложи майка ѝ. Тя живееше сама в тристаен апартамент. Виктория избрала стаята, съседна на тази на майка ѝ. Майка ѝ изразява недоволство, като поставя под въпрос необходимостта от закупуване на апартамент, след като има достатъчно свободно място. Въпреки че Виктория ценеше близките им отношения, тя искаше да има свое собствено жилище.

Виктория започна процеса на избор и попълване на документите за избрания от нея апартамент. Когато обаче всичко изглеждаше уредено, посредникът се обади и ѝ съобщи неочаквана новина. В сградата, в която живеела майка ѝ, имало свободен апартамент с две спални. Изглеждаше, че съдбата ѝ е направила подарък. Без да се колебае, тя се възползвала от възможността и купила апартамента.

Виктория си намери работа в местния Дом на културата. Отначало се чувства несигурна, не знае дали тази среда е подходяща за нея. Но предишният ѝ управленски опит се оказал ценен и тя бързо се включила. Успехът на първия концерт, който организирала за възрастни хора, потвърдил, че е намерила призванието си. Тя разцъфтява в ролята си, наслаждавайки се на удовлетворението, че е нужна и ценена. Последваха още дейности, които още повече потвърдиха способностите ѝ.

един ден Виктория получава обаждане от бившия си шеф. “Добро утро, Виктория!” – поздравява я той. “Добро утро”, отговори тя. Шефът ѝ съобщил, че поради напускането на неин старши колега се е освободила изгодна позиция със солидна заплата. Без да се колебае, те сметнали, че тя е идеалният кандидат за тази роля. “Кога можете да дойдете?” – попитал я шефът    .

– “Няма да дойда!

– Защо? Доволна ли си от селото си?

“Това не е село, това е град”, обясни Виктория. Беше напуснала хаотичната столица и нямаше желание да се върне при собствените си условия.

 

Rate article
На 50-годишна възраст Виктория взема решение, което променя живота ѝ, да остави всичко в столицата и да се върне в родния си град. Точно когато започва да вижда подобрения в живота си, едно телефонно обаждане прекъсва новооткритата ѝ радост.