В продължение на цяла година бъдещият ми съпруг ме “преследваше”, правеше всичко, за да спечели сърцето ми и да отвърне на удара. Честно казано, той успя, така че когато шест месеца по-късно ми предложи брак, дори не се замислих. Всички мои близки и приятели подкрепиха избора ми, защото Робърт беше единствен син на заможно семейство, работеше на висок пост в бизнеса на баща си, отнасяше се добре с мен и никога не ме обиди с дума .
след като се оженихме, бяхме още по-щастливи, защото сега се виждахме всеки ден, като тийнейджъри, които не искат да се сбогуват дори за няколко часа. А на първата годишнина от сватбата ни казах на всички събрали се роднини и приятели, че съм бременна. За съжаление бременността беше трудна, както и самото раждане. Успях да родя здрава дъщеря, но прекарах още един месец в болницата, а след това бавно се върнах към нормалния живот у дома.
Разбира се, раждането и продължителното лечение се отразиха на външния ми вид и качих 10 килограма. Заради заболяването си не можех да се върна към активен живот веднага, имах диета, предписана от лекарите, но и тя не ми помогна да отслабна .
Започнах да забелязвам, че отношението на Робърт към мен се е променило. Отначало той започна да идва по-рядко в болницата, като си измисляше неща, свързани с работата, или някакви глупави причини, но у дома нещата се влошиха още повече. Започна да спи във всекидневната, не искаше да лежи до мен, прибираше се вкъщи, сякаш работеше тежък труд, дори не ме поглеждаше.
Дълго време криеше причините за поведението си, но един ден най-накрая изкрещя горчивата истина: “Видя ли се? Срам ме е да излизам с теб! Отвратен съм да спя в едно легло с теб!” Не можах да сдържа сълзите си и веднага избухнах в плач, не можех да повярвам, че причината за поведението на съпруга ми е наднорменото ми тегло, за което дори не бях виновна, защото бях родила дъщеря му и бях преминала дълъг курс на лечение. След това се скарахме сериозно. Опаковах моите и на дъщеря ми вещи и се преместих при майка ми. Не знам как ще се развият нещата, но единственото, което изпитвам, е тъга и обида. Може би след това ще трябва да се разведем.