Отдавна съм тръгнал на работа. Грижа се за болната си баба. Отначало всичко беше наред. Старата дама беше мила и нежна. Дори станахме приятелки. Разхождахме се заедно край езерото, закусвахме. Вечер дълго седяхме в кухнята и си разказвахме истории. Бяхме наистина щастливи.
Но после с нея се случи нещо лошо. Баба получи инсулт и след това прекара дълго време в стаята си. А когато се възстанови, старицата много се промени.
Всяка сутрин се събуждах и мечтаех баба ми да е същата като преди. Но щом прекрачих прага на къщата ѝ, разбрах, че надеждите ми са били напразни.
Едва влизах в къщата, тя удряше бастуна си по пода и ми нареждаше бързо да ѝ донеса чай или вода. Опитах се да избягвам да общувам с нея. Изглежда, че жената разбра това и ме малтретира още повече.
Вчера тя изхвърли всичките ми дрехи от гардероба и ме накара да ги сгъна. Бях наистина възмутена от това. В края на краищата преди два дни бях прибрала всичко там. Защо тя трябваше да изхвърля всичко отново?
Тя просто започна да проявява темперамента си. И злото надделява. Жалко, но не мога да й повлияя по никакъв начин.
Страхувам се, че някой ден просто ще се изпусна и ще пусна тенджерата право върху главата ѝ. Често се сдържам да не направя нещо подобно.
Не искам да правя глупости. Затова вече си търся работа. А днес баба ми полудя. Тя доведе едно куче от улицата. То не само че направи бъркотия навсякъде, но и сдъвка обувките ми.
Накратко казано, хазяйката ми даде още повече работа. Докато тя спеше, аз изведох кучето навън. Престорих се, че не знам нищо.
Тя се събуди и започна да търси “приятеля си”, а аз си вършех работата. Честно казано, вече си мечтая за момента, в който ще я напусна.