Когато чух тези думи, сърцето ми се сви, мислех, че ще се разплача, защото най-големият ми страх беше да се превърна в бреме за семейството си, и аз го направих. Разбира се, можех да стана и да започна да се карам с тях, да кажа, че няма да получат нищо от наследството ми, но какъв беше смисълът?
Това нямаше да промени факта, че съм им в тежест.
Сега съм на 65 години, погребах съпругата си преди пет години и душевно се радвам, че тя не е чула какво е казала дъщеря ми за собствения си баща.
Щом дъщеря ми се омъжи, тя веднага доведе зет си в нашия апартамент. Имахме повече място от родителите му, а те нямаха пари да си купят собствено жилище и не бяха изкарвали никакви пари през това време. Отначало те се вслушваха и в мен, и в съпругата ми, но с течение на времето се отказаха от нас и ние станахме временни обитатели на собственото си жилище, от което се опитваха да ни изселят. За късмет на съпругата ми тя първа се изнесе, защото сега аз трябва да слушам, че преча на живота на дъщеря си, че тя вече ме чака да си отида…
След дълги размишления реших, че няма да търпя такова отношение към мен, ще ги накарам да ме уважават. Докато те бяха на работа, аз опаковах вещите си и ги сложих на стълбите, един стар приятел ми помогна да сменя ключалките и заедно зачакахме моето “семейство” да пристигне
“О, не мога да ви опиша какъв скандал направиха зетят и дъщеря ми, всички съседи гледаха през вратата, за да разберат какво става… Заплашиха ме с полиция, че ще ме вкарат в лудница и че няма да живея тук, а в късния следобед се събраха и си тръгнаха. По-късно разбрах, че през цялото време са живели със свекърва си. Дъщеря ми се опита да говори с мен, но не чух никакви извинения, затова само казах, че щом няма уважение към мен, щом апартаментът е мой, мога да го препиша на когото си поискам или дори да го продам, а парите да похарча за временни удоволствия.
Седмица по-късно дъщеря ми и зет ми дойдоха при мен с извинение и се съгласиха, че засега ще живеят отделно от мен, а когато ме няма, ще се преместят, защото не исках да слушам историите им за това как ме чакат да умра.
