Беше обикновена съботна сутрин, пътувах от родния си град към селото, за да посетя майка си. Изглежда, че много хора също мислеха така и решиха да отидат до селата, за да посетят роднините си, така че в автобуса имаше само едно свободно място.
На следващата спирка в автобуса се качи една жена с двама тийнейджъри и веднага започна реч за това как няма да плати, защото самият кмет на града й дава награда за това, че е героична майка. Шофьорът не искаше да спори и кимна мълчаливо.
Като видя, че има само едно свободно място, до младо момиче, което дремеше, жената се насочи към него.
– Хей, време е да се събудиш – каза тя, събуждайки момичето, – аз съм майка на осем деца и искам да седна тук с дъщеря си!
– И се връщам от работа, където от няколко дни не мога да си затворя очите. Възможно ли е да си разказваме истории? До мен има свободна седалка, седнете, а аз няма да се откажа от моята, за която си платих – каза момичето и се обърна обратно към прозореца. Автобусът бе погълнат от тишина и дори нахалната майка не знаеше какво да каже и стоеше като камък.
Никой не стана да защити майката, въпреки че беше ясно, че тя се оглежда за помощ в салона.
Смятам, че момичето е право, платило си е за мястото и има право да седи там, а не да отстъпва място на някакви тийнейджъри… Какво мислите за тази ситуация?