Със съпруга ми бяхме женени от осемнадесет години. Смятах се за щастлива жена. Наскоро се роди третото ни дете, дългоочаквана дъщеря. Но по-малко от два месеца по-късно Питър обяви, че е влюбен в друга. И то не в кой да е, а в най-добрия ми приятел. Можете да си представите какво преживях в този момент.
Познавам Питър от дълго време. Родителите ни бяха приятели и живееха в съседство. Бях много по-млада от него, така че дълго време той ме възприемаше само като момиче от квартала и дъщеря на приятелите на родителите му. Но на церемонията по завършването на училище той сякаш получи прозрение и най-накрая видя, че вече не съм малко момиче, а красив възрастен човек.
След училище той ме помоли да изляза с него, а когато навърших деветнайсет, Питър ми предложи брак. Веднага се съгласих. Той беше добър човек и след като ни се родиха деца, се чувствах като най-щастливата жена.
Въпреки че искахме деца много по-късно, след четири месеца съвместен живот разбрах, че съм бременна. Когато синът ни се роди, просто сияех от щастие. Питър се оказа грижовен баща и прекрасен съпруг. Той беше този, който настояваше аз да завърша обучението си и да получа диплома, а съпругът ми да се прехвърли на задочна програма и да си намери работа. Родителите му ни предложиха да живеем при тях и ние се съгласихме. Не винаги се разбирахме със свекърва ми, но това не ни попречи. Скоро се роди вторият ни син. С появата на още едно дете станахме много по-близки. По това време Петър вече работеше на добра позиция, което ни позволи да си купим апартамент в центъра на града. По-късно започнахме собствен бизнес.
Съседите ни на етажа също бяха млада двойка, така че бързо успяхме да намерим общ език с тях. Ребека беше мило и учтиво момиче. Често си ходехме на гости. Ребека ме помоли за съвет относно отглеждането на сина си, защото беше още много млада. Така станахме най-добри приятелки.
Започнахме да се сприятеляваме като семейства. Но, да ви кажа честно, ние с Ребека бяхме по-близки от съпрузите си. Споделях с нея буквално всичко, често ходехме заедно по магазините, на кафе, седяхме дълго време заедно и говорехме за всичко. Бяхме най-добри приятелки.
Често ходехме на почивка със семействата си: в планината, на море, в гората с палатки. Така минаха седем години. И тогава забременях за трети път. Семейството ни беше благополучно, така че нямах никакви съмнения относно раждането.
Но тази бременност беше много трудна. Бях уморена, постоянно ми се спеше и имах ужасни болки в гърба. Приеха ме в болница, където останах на поддържаща терапия до края на бременността, за да избегна преждевременно раждане. Но в крайна сметка дъщеря ни се роди.
Съпругът ми дойде при изписването ми с децата и голям букет цветя.
Но по време на моето отсъствие той се промени много. Престанахме да прекарваме времето си заедно, той изчезна от къщата, спря да ми помага с децата. След това дори ме изправи пред факта, че подава молба за развод, защото се е запознал с друга жена.
Тази жена беше не друга, а моята най-добра приятелка и съседка Ребека. Така че бях предадена от двама от най-близките си приятели. Питър остави апартамента, който купихме, на мен и на децата, а той и Ребека започнаха да наемат жилище заедно. Синът ѝ остана при бившия ѝ съпруг.
Официално двамата с Питър все още сме женени, защото дъщеря ни все още не е навършила една година. Въпреки подлостта му все още го обичам и вярвам, че ще бъдем заедно. Не разбирам защо постъпи така с нас и как да върна съпруга си в семейството…