Наскоро навърших 19 години. Уча в колеж в икономическия факултет. Родителите ми и аз живеем в тристаен апартамент. По-големият ми брат живее с нас заедно със семейството си: съпругата и дъщеря си. Доскоро всичко устройваше всички: родителите ми живееха в една стая, аз – в друга, а брат ми и семейството му – в трета. Много обичам племенницата си Диана. Тя е мило, весело тригодишно момиченце. Често прекарвам време с момиченцето и оставам при нея, когато се налага. А наскоро брат ми дойде в стаята ми.
Каза, че има да ме пита нещо. Аз, разбира се, се досетих за какво говори. Брат ми предложи да си сменим стаите, защото моята била по-просторна.
– Виждате ли, Диана расте и се нуждае от повече пространство. Освен това тя така или иначе прекарва много време в твоята стая. Ще имаш повече пространство за себе си и тя няма да те притеснява – каза брат ми.
– “Но тя ми пречи? Виждаш ли, аз нямам нищо против да си играя с племенницата си. Стаята ти има балкон, ти излизаш там да пушиш, така че за какво лично пространство говорим?
Опитах се да обясня на брат ми възможно най-меко, че това не е добра идея.
– Жена ти и майка ти окачват дрехи на балкона. Мислиш ли, че искам да превърна стаята си в проход?
Но не можех да обясня нежеланието си на брат ми по фин начин. Той не ми говори в продължение на четири дни. Въпреки че не изпитвам никаква вина за това. Защо трябва да им давам стаята си? Всичко тук е подредено така, както на мен ми харесва. Наистина в моята стая има повече дневна светлина, но така е по-добре за мен, защото така е по-добре да уча.
А вчера, когато брат ми и детето му излязоха на разходка, а родителите ми отидоха на село, брат ми ми разказа всичко, което му е хрумнало:
– “Ти си егоист! Как можеш да мислиш само за себе си? Не си малка, но все още седиш на врата ни. Нахранена си, а дори не искаш да се откажеш от стаята си?
Никога не съм виждала брат си толкова ядосан.
– Ти нямаш съвест! Ние тримата живеем в една стая!
Не можах да се сдържа и казах всичко, което си мислех. Няма смисъл да създаваш семейство, когато не можеш да го осигуриш. Той тича от работа на работа. Или графикът не го устройва, или условията на работа, или заплатата е твърде ниска. Но животът с родителите му устройва брат ми. А снаха ти какво й пречи да си намери работа?
Наистина ми е жал за племенницата ми, но защо трябва да се съгласявам с техните условия? Мисля, че е дълг на един мъж да направи всичко за комфорта на семейството си.