Синът ми взе пенсионната ми карта и сега се страхувам да му възразя

Вярно е това, което казват: “Малките деца са малки проблеми, големите деца са по-големи проблеми.” Отгледах две деца: син и дъщеря. Дъщеря ми се омъжи за добър мъж, живеят в благоденствие и имат две деца. Те живеят в Италия вече повече от тринадесет години. Дъщеря ми често ми помага финансово.

Синът ми Петър все още е в търсене на себе си. Според него той иска да промени живота си, но досега не е успял. Освен това той често обича да пие с приятели. В такива моменти аз просто не разпознавам моя Петър. И най-лошото е, че не мога да направя нищо по въпроса.

Той кани приятелите си в дома ми и пие за моите пари. По-късно Питър хленчи как му е омръзнал този живот и че иска да има жена и деца. Много ми е жал за сина ми. В края на краищата неговите връстници отдавна отглеждат деца. След като завършва гимназия, Питър решава, че да учи в колеж или друго учебно заведение е загуба на време. Затова реши да води безгрижен живот. Толкова пъти го молих да завърши поне задочно образование, но той отказваше. В крайна сметка успях да убедя сина си и той постъпи в университета. Във втори курс Петър се запозна с Виктория. Шест месеца по-късно той ѝ предложи брак. И двамата бяха студенти, нямаха работа и, разбира се, пари.

Родителите на Виктория започнаха да си пъхат носа във връзките на децата си, защото бяха недоволни от сина ми. Поради това Питър и Виктория започнаха често да се карат. Вместо да поеме отговорност, Питър просто се отказа. Стана ми жал за сина ми, затова започнах да му давам половината от пенсията си.

По-късно всичко започна да става все по-скъпо и нямах достатъчно дори за себе си, камо ли да помагам на сина си. Един ден Петър ми поиска пенсионната карта. Обеща да я върне следващия месец, защото планирал да си намери работа. Синът ми наистина си намери работа като охранител в един супермаркет и работи там една седмица. По-късно обаче реши, че заплатата и условията на труд не го устройват. Така той отново стана безработен. Извиках го при мен и му казах: “Много добре знаеш, че в живота няма нищо лесно.”

Той взе пенсионната ми карта и дори нямаше намерение да я върне, обяснявайки, че парите му трябват повече. Тогава Петър каза, че щом отново го помоля за пенсията си, ще ми върне картата, но аз мога да забравя за него.

Добре е, че дъщеря ми ми помага с пари всеки месец. Наскоро си намерих работа като пазач. Не виждам пенсията си на хоризонта. Петър все още води див живот и няма намерение да променя нищо.

Реших да не казвам на дъщеря си за това. Страхувам се, че след тази истина отношенията им ще се влошат. Тогава ще загубя двама души. Синът ми, защото със сигурност ще спре да ми говори, и дъщеря ми, защото няма да одобри факта, че съм премълчавала всичко толкова дълго време. Много обичам децата си и не искам те да се карат. Иска ми се съпругът ми да е все още жив. Всичко щеше да е различно.

Все още не разбирам къде съм допуснала грешки във възпитанието на сина си. Защо той стана такъв? Дори не знам какво да правя сега.

 

 

Rate article
Синът ми взе пенсионната ми карта и сега се страхувам да му възразя