След като се оженихме, със съпругата ми търсихме варианти за наемане на апартамент. Един от тях ни устройваше най-много, защото беше близо до баба ми Мария. Когато съпругата ми беше малка, баба ѝ я отглеждаше. Майката на Мария винаги работеше в чужбина и рядко се прибираше вкъщи, затова тя и съпругата ми се държаха като приятелки. Освен това майка ми често се обаждаше на съпругата ми и я упрекваше за нещо, така че между тях имаше недоразумения. Със съпругата ми не бързахме да имаме деца, защото все още нямахме собствено жилище, а тъкмо се настанявахме под наем.
Влюбих се в баба ми, сякаш беше моя собствена. Тя беше много мила и мъдра жена, която винаги ни разбираше и подкрепяше. Успя да възпита съпругата ми по такъв начин, че аз се гордеех с нея и не се съмнявах в нея нито за миг. Ето защо често й бяхме на гости.
Неотдавна майката на Мария се върна от работа в чужбина. И се случи така, че Мария имаше лоши отношения не само с майка си, но и със свекърва си и баба си. Когато пристигнала, баба ѝ казала, че не я иска в дома си. Затова майката на Мария дойде при нас с куфарите си. Разбира се, не можехме да я пуснем през вратата. За щастие имахме две стаи, така че й предложихме да остане при нас.
Съгласихме се да остане при свекървата за известно време, но в продължение на шест месеца тя не обели и дума, че си търси жилище или планира да се изнесе. А напоследък тя се чувстваше като у дома си. Започна да води приятелите си у дома и да остава до късно с тях, забравяйки, че сутринта аз и съпругата ми трябва да ходим на работа. Тя не правеше нищо и около къщата.
Ядеше всичко, което съпругата ми и аз купувахме и готвехме, отказваше дори да измие чиниите след себе си, като казваше, че е на гости.
Освен това свекърва ми винаги се опитваше да изтъква грешките на съпругата ми. Дори когато ние с Мария се карахме помежду си, свекърва ми тичаше да й каже, че греши. Веднъж съпругата ми не издържа повече и каза на майка ми, че никой не я пита за мнението ѝ. Разбира се, тя беше много обидена от това.
Но Мария не искаше да се извинява. Тя каза, че е трябвало да получи съвет и образование в детството си и сега няма нужда да се опитва да си върне изгубеното. Свекърва ми подслуша това и вдигна истински скандал за неуважението към родителите ми. Не можех повече да търпя това. Помолих свекърва ми да си намери ново място за живеене. Тогава тя започна да крещи и да казва, че дъщеря ми трябва да се грижи за нея.
– “Защо аз трябва да се грижа за теб? Ти си нищо за мен! Баба ми е била с мен през цялото ми детство, а не ти!” – не можа да се сдържи да не изкрещи съпругата ми.
Тогава свекървата отиде в стаята си, събра си нещата и си тръгна. Отначало искахме да поддържаме нормални отношения с майката на Мария, но тя няма право да идва в чужд дом и да се чувства отговорна. Измина една година от тези събития и свекървата не се е изявила отново, а и ние не се стремим да възобновим общуването с нея.