Наскоро съпругът ми, децата и аз се преместихме да живеем при майка му в селото. Отначало всичко беше наред, нямаше за какво да се караме.
А сега, на първия рожден ден на сина ми, реших да направя истинско празненство. Започнах да търся интересни рецепти, да изготвям меню и да пиша списък с необходимите продукти. Оттук започнаха малките ми конфликти със свекърва ми, но аз не им обръщах особено внимание, продължавах да купувам необходимите продукти, говорех със съседите и те ми даваха нещо безплатно, отивах някъде да купя нещо на специална оферта или да спестя пари. Свекърва ми виждаше как непрекъснато купувам всичко и се приготвям старателно и мълчеше, докато не погледна менюто ми…
Честно казано, преди всички тези събития имахме чудесни отношения, почти като дъщери с майките си, може би защото се виждахме само по празници, а сега трябва да живеем заедно
– “Опомни се!” – изкрещя ми свекърва ми, а после се обърна към съпруга ми: “Е, видя ли какво е написала там? Къде са нормалните чинии? Какво ще ядат хората? Няма желе, няма зелеви сармички… няма дори маслини! Хората трябва да ядат нейните калмари? Какво е това? Откога в интернет има нещо по-хубаво от това, което майка ти е готвила от години?
Тя крещеше толкова силно, че всички съседи можеха да я чуят, и сега не знам къде да си скрия очите от тях.
Вече три дни преди рождения ден на сина ми, а със свекърва ми все още не си говорим, тя приготвя своите ястия, а аз моите, така че сега не знам как ще мине празникът…