С приятелката ми живеем заедно от три години. Планирахме да се оженим тази година. Искрено се обичаме.
И двамата сме на 35 години и всичките ни роднини просто се умориха да ни питат кога ще имаме деца. Мисля, че това е личен въпрос за всеки. Приятелката ми Алина вече има син от първия си брак и ние много го обичаме.
Но като се имат предвид събитията в нашата страна, не съм готова да дам живот на някой друг. Времето е такова, че не знаеш какво да очакваш по-нататък. Искрено се радвам за тези, които се женят и имат деца в такова трудно време.
Въпреки че и двамата печелим добри пари и работим на добри позиции. Имаме достатъчно пари за всичко. Спокоен съм от факта, че приятелката ми харчи по-голямата част от заплатата си за сина си.
С течение на времето планираме да узаконим връзката си. Но въпросът за раждането на деца застрашава връзката ни.
През последните месеци Алина всеки ден ми повтаря, че иска да има деца. Готова е да роди дори в този момент.
Наскоро Алина премина медицински преглед и е съвсем здрава. Тогава лекарят се обърна към мен с думите: “Искате ли вие самият да станете баща?”
Осъзнах, че всъщност не искам да ставам баща. Не съм готов. Свикнал съм да живея за себе си, а когато имам дете, ще трябва да поема отговорност за него.
Много хора няма да ме разберат, но съм сигурен, че това е избор на всеки. Близките ми се опитват по всякакъв начин да ме убедят, че въпреки това се създават семейства, раждат се деца…
Не се притеснявам само за приятелката си и нейния син, а сега трябва да се тревожа за живота на още един човек, когото ще доведеш на бял свят. А цените сега са толкова високи! Това малко дете се нуждае от толкова много неща: памперси, храна, дрехи.
С такива мисли определено не съм готов да стана баща точно сега. И се страхувам, че отношенията ни може да се влошат след това. Моята Алина ще бъде прекрасна майка. Виждам как се отнася със сина си. Много я обичам и не искам да се разделям с нея.
Не знам как ще се споразумеем с момичето и как ще бъде решен този въпрос.