Роден съм в бедно семейство, имах и сестра и всички заедно живеехме в двустаен апартамент, оставен от баба ми. Баща ми се опитваше да изкарва пари, дори имаше някакъв малък бизнес, но нищо не се получаваше. Майка ми работеше в училище като учителка и заплатата ѝ не беше достатъчна.
Със сестра ми не се оплаквахме, но имахме само най-необходимото, а за мобилни телефони или хубави дрехи не можехме и да мечтаем. Когато бяхме тийнейджъри, баща ми започна да печели по-добре, родителите ми вече бяха на повече от 40 години. По-късно майка ми се отказа от работата си и започна да му помага във всичко. Когато бяхме студенти, родителите ни ни помагаха, но все пак трябваше да си намерим работа, защото те харчеха повечето пари за себе си.
Родителите ми си построиха имение извън града, имаха добра кола и всяка година летяха в чужбина, за да си почиват. Разбира се, те бяха заобиколени от много приятели, които просто наистина използваха родителите си. Баща ми помагаше и на роднините си: купуваха им бижута, скъпи вещи, дрехи, козметика. Майка ми вероятно се е радвала на факта, че може да помага на другите.
Те обаче не бяха щедри към мен и сестра ми. Организираха сватбата ни, дадоха ни половината от парите за едностаен апартамент и това беше всичко. Другата част беше добавена от съпрузите ни. Така че аз и сестра ми живеем в едностайни апартаменти с деца. Родителите сега изобщо не помагат, те живеят в двуетажна селска къща и на никого от нас не предложиха да се преместим там.
С годините родителите ми започнаха все по-малко да допускат други хора до себе си. С годините започнаха да се променят, станаха затворени, струваше им се, че всички искат от тях само пари. Разбира се, повечето хора ги използваха, но имаше и такива, които бяха проверени от времето, бяха приятели от младежките си години, така че не разбираха подобно отношение към себе си.
И сега все още имат “златна треска”, не канят никого на гости, защото не искат да харчат пари, за да подредят масата. Последния път им дойдоха на гости роднини от селото, а майката дори не направи чай.
Просто не разбирам защо трябва да се ограждат от всички, това не е добре за младежта. Купуват подаръци за внуците си само за 1 година. Сега са много богати хора, не разбирам защо им трябват толкова много пари, не можеш да ги вземеш със себе си. Не знам какво се е случило с тях.
Какво бихте посъветвали в такава ситуация?