Преди две години, когато решават как да разделят парите, получени от продажбата на вилата, родителите решават да откажат да финансират стартъпа на сина си. Парите били разделени поравно между сестра му и брат му. За две години бизнесът на момчето се разраства силно. И през тези две години той не общувал с родителите си. – Баща ти е тук, за да се види с теб – информира секретарката. – Чий баща? – Вашият. Така се представи той. – Поканете го да влезе. Мъжът влезе, мълчаливо се приближи до сина си, също без да каже нищо, и постави брошурите пред него. Момчето мълчаливо погледна баща си с питане.
– Моите роднини са инвестирали всичките си пари в тази компания. – Измама? Парите, които им дадохте от продажбата, вече ги няма? – Ако само тези пари. Те също така ипотекираха апартамента ни. Как направиха това? Апартаментът е регистриран на твое име с майка ти – човекът беше много изненадан. – Така беше. Ние им го дадохме – с труд каза баща му. – Те ни молеха за него. Кълняха се, че нищо няма да му се случи. А сега банката е обявила апартамента за продан. Те мълчаха около десет минути. Момчето мислеше за ситуацията, а баща му го чакаше да вземе решение. Накрая бащата реши да прекъсне паузата. – Ще им помогнеш ли? – попита той сина си. – Ще им дадеш ли пари назаем, за да могат да закрият кредита? – Не. Няма да им помогна. Те сами са се забъркали в това, независимо как се опитват да се измъкнат от него. Баща му кимна недоволно, съгласявайки се. – Ето – момчето подаде на баща си документите и един плик. – Какво е това? – Документите за къщата, за която ти и майка ти мечтаехте. И пари за преместването. Но трябва да ми обещаеш, че няма да им дадеш и стотинка. – Обещавам. Синът дойде в новата къща на родителите си само веднъж. За да надзирава преместването им. Оттогава са минали три години. Той не общува с родителите си.