Дъщеря ми се омъжваше за човек от заможно семейство. Не искахме да си забъркваме лицето в калта, затова решихме да поканим на сватбата далечни роднини, които са много богати. Според моите изчисления те трябваше да дойдат и да дадат на младоженците плик с огромна сума пари. Често канехме тези роднини на различни събития, за да получим добри подаръци от тях. Дъщеря ми беше против да ги каним. – Мамо, защо, те всъщност не са наши роднини. Ние не общуваме с тях на практика, само ти се сещаш за тях по празниците. Дори ми е неудобно пред тях. – Когато дойдат и подарят добър подарък, чувството ти за срам ще се изпари за миг.
Могат да ви дадат пари, може би те ще стигнат за билети за морето, а може би сами ще ви подарят ваучери. Не ми се карайте, със сигурност ще ги поканим – казах аз. Надявах се, разбира се, че роднините ще донесат ценен подарък, все пак те никога не са се проваляли в това отношение. В деня на сватбата всички бяхме напрегнати. Искаше ми се всичко да мине така, както бяхме планирали. Дъщеря ми изглеждаше великолепно. Бяла рокля, дълъг воал и деликатен грим украсяваха естествената ѝ красота. Тамадата поздрави младоженците, а родителите на младоженеца веднага представиха своята изненада. Те подариха на сина и снаха си двустаен апартамент в центъра. Ние не можехме да направим толкова скъпи подаръци, затова се надявахме на роднини.
След официалната част и танците дойде ред на подаръците за гостите. Когато един роднина извади плик с пари, очите ми се разшириха. Взех плика от тамадата и започнах да броя парите. “Какво разхищение”, помислих си аз. Бях много ядосан, затова отидох при роднините и им разказах всичко, което си мислех. “Срам за вас! Ние сме с вас с цялото си сърце, а вие спестихте пари. Ако бяхте дали още няколко хиляди, нямаше да сте бедни?” – Изкрещях. Те се обидиха. Станаха, взеха си подаръка и си тръгнаха. Не очаквах това, мислех, че поне ще оставят пари.