Една самотна баба седеше на ръба на пътя и продаваше носни кърпички. Автомобилите се движеха с висока скорост. През този ден тя не е спечелила нищо. Жената въздъхна тежко. Духаше студен вятър, но тя не помръдваше, само се увиваше още повече в лекото наметало. Трябваше да продаде поне няколко, за да си купи хляб за следващия ден.
Изведнъж един джип спря. От него слезе мъж в скъп костюм. Изглеждаше на не повече от четиридесет години. Разгледа стоката на бабата и попита:
– За колко продавате?
Когато бабата назова цената, мъжът се изненада:
– Но това е ръчна изработка! Защо е толкова евтино?
Старицата въздъхна тъжно.
– “Скъпи мой, продавам го за жълти стотинки, за да изкарам прехраната си. Те не го купуват.
Мъжът се огледа наоколо. Покрай него минаваха много коли, но никой не спираше.
– “Е, тогава ще купя всичко, но не на цената, която споменахте, а три пъти по-скъпо. Ще го дам на моите приятели и колеги.
Баба ми не очакваше такова нещо, в очите ѝ се появиха сълзи от радост.
– Сине, благодаря ти!
Мъжът взе всичко, плати, а после предложи да я закара. По пътя той попитал бабата за живота ѝ. Тя не скрила нищо, разказала всичко за самотното си съществуване. Той я закарал и след този ден често я посещавал, носел й храна и дрехи. Жената нямала свои деца, но го обичала като свой и винаги му благодаряла със сълзи на очи.