– Мамо, купувам си апартамент – каза Дейвид.
– Къде? Какъв? – Майка му се напрегна.
– Едностаен апартамент. В новите сгради близо до гарата.
– Новите сгради? Но сигурно се нуждае от ремонт, нали?
– Не, не трябва. Апартаментът вече е ремонтиран. Наемодателят го е направил сам. И ми прави добра отстъпка.
– Защо е толкова щедър? Цените на имотите се покачват.
– Той каза, че ме харесва.
– Ще трябва да погледна. В днешно време строителството е ужасно.
– Мамо, хайде. Да, ти си почетен строител. Знам. Но татко вече го е видял и одобрил.
– Баща ти е журналист, а аз съм, както ти каза, почетен строител – обиди се майката.
– Добре, искаш да видиш, ела и виж. Но моля те, мамо, не търси недостатъци. Добре?
– Тогава защо трябва да ходя? Когато се преместиш, покани ме на новодомците, тогава ще дойда.
Четири месеца по-късно Дейвид се обади на майка си и я помоли да дойде при него.
– Тук тапетите започнаха да се лющят – каза той. Майка му веднага си събрала багажа и си тръгнала.
– Пукнатините са отвън. Това ще доведе не само до отлепване на тапетите, но и до течение. И гъбичките ще изчезнат.
– Но аз го проверих – възрази синът.
– Проверил си го, когато си го купил. А тогава беше юни. Температурата вътре и навън беше една и съща. А сега е ноември. Навън е минус един, а вкъщи – плюс двайсет. Ето как се проявяват дефектите.
Майката дълго време оглеждаше апартамента. Тя откри много недостатъци.
– Дейвид, трябва да се отървем от този апартамент.
– Но аз току-що го купих.
– Или ще го продадеш, или ще направиш основен ремонт. В противен случай ще го ремонтираш цял живот.
– Аз не съм милионер – намръщи се Дейвид.
До май месец Дейвид страдаше. Той пресмяташе всичко, разбира се, с помощта на майка си. Измисли много пари, изтегли заем и започна основен ремонт. Разбира се, помоли майка си да контролира качеството на работата.