Веднъж, когато Лора работела в градината, се почувствала зле и припаднала. За щастие съседите я забелязали навреме и извикали линейка. В болницата Лаура била посетена само от осиновената си дъщеря Джесика. Тя останала при мащехата си в продължение на две седмици, платила за лечението ѝ и я изправила на крака.
Джесика губи родителите си, когато е само на 2 години. Момичето трябвало да бъде изпратено в сиропиталище, но голямото семейство на Лаура, след като научило за случилото се, заявило, че ще вземе момичето:
– Където са 5, там са 6 – казва бащата на семейството.
Джесика била приета много добре. Тя никога не е чувствала, че не е местно дете. Но “добри” хора има навсякъде и скоро момичето научило, че е осиновено. Още същия ден, когато се прибрало у дома, момичето помолило Лора да ѝ разкаже всичко, което трябва да знае. Лаура ѝ разказала всичко… След този разговор Джесика се влюбила в Лаура още повече.
Години по-късно децата пораснали, излетели от гнездото, създали собствени семейства и дарили Лора с внуци. Джесика тръгнала на училище, започнала да работи и редовно изпращала пари на семейството си.
Когато Лаура била настанена в болница, Джесика била единственото дете, което я посетило. Вкъщи Лаура прегърнала Джесика, после паднала на колене и ѝ благодарила за всичко, което дъщеря ѝ е направила за нея.
– Мамо, ти ми даде живот. Не можех да те оставя.
След тази случка никой в селото не се заинати за факта, че Джесика не е собствената дъщеря на Лора.