На двадесет и пет годишна възраст жената се омъжила. След пет години неуспешни опити да има дете съпругът и свекървата я обвиняват в безплодие и я изгонват от семейството. Свекървата изпаднала в ярост, обвинявайки снаха си, че е купонясвала, когато е била млада, и затова не може да роди. Мъжът, който знаел, че е първият съпруг на жената, забравил за този случай и започнал да развързва ръце. Накратко, тя се върнала при родителите си разведена. И тук тя нямала покой. Баща ѝ и майка ѝ я упреквали, че дъщеря им ги е опозорила.
Тогава момичето се преместило в близкия град, намерило си работа като готвачка. Назначили я да живее при една самотна баба, която се нуждаела от грижи. Но тогава й се появил ухажор, вдовец. След няколко месеца той я помолил да се омъжи за него. Тя веднага го предупредила, че не може да има деца. Този аспект напълно устройвал мъжа и те започнали да живеят заедно. Месец по-късно обаче жената заподозряла, че е бременна. Лекарят потвърдил подозренията ѝ. Жената била щастлива, но мъжът бил разстроен. Започнал да излиза, а когато синът се родил, отишъл при любовницата си. Жената отглеждала сина сама. Три пъти се опитвала да си намери съпруг.
Но и трите пъти, след като поживяха известно време, те отиваха при други жени. Какво да кажа, имала е “късмет” с “ходжата”. Синът пораснал, преместил се в града и там се оженил. Бабата, която се нуждае от грижи, отдавна си е отишла в другия свят. Така че жената, на петдесет и четири годишна възраст, е останала сама. В нейната къща вече нямаше нужда от съпруг. Но тя не отказвала на любовниците. Неомъжени, вдовици, омъжени… – Сами сте изпитали какво е, когато един мъж е женкар. Защо се отдавате на такива мъже? – попитаха моите приятели. – Защото знам. Щом другите могат, защо аз да не мога? Може би сега просто се чувствам щастлива. Аз съм обичана, надарена. Така че защо трябва да го отказвам?