Правилно ли е да се раздели бюджетът в семейството? Така че съпругът да плаща своите разходи, а съпругата – своите? Вероятно всеки има собствено мнение по този въпрос. Според Амалия това е необходимо. Но съпругът ѝ с този подход остава “без гащи”.
Това е втори брак както за Амалия, така и за настоящия ѝ съпруг. По време на брака им децата на Амалия вече са били възрастни и са живеели отделно. Децата на съпруга ѝ също са пораснали, но живеят с майка си. Отстрани може да изглежда, че нищо не пречи на безоблачното им щастие. Но именно отвън. Амалия отбеляза, че почти цялата заплата на съпруга ѝ отива за издръжката на синовете му. А той живее за нейна сметка. Разбира се, това положение на нещата не ѝ харесваше.
Амалия поиска от съпруга си да намали парите за децата си. Мъжът отговорил с категоричен отказ.
– Аз съм длъжен да помагам на децата и да решавам техните проблеми.
Последната капка, която преляла чашата на търпението на Амалия, била реакцията на съпруга ѝ да помогне на дъщеря ѝ, когато тя имала нужда от пари.
– “Ами тя е пораснало момиче! Тя трябва сама да решава проблемите си!” – каза мъжът тогава.
– Какво означава това? Моите деца трябва да решават собствените си проблеми, а ти трябва да решаваш техните проблеми за твоите деца. Така че ги решавайте. Но само с вашата заплата. И не забравяйте това, да отделяте част от заплатата си за комунални услуги и храна.
От този ден нататък бюджетът им стана отделен. Амалия разполага с достатъчно пари за храна, бензин за колата си и за половината от сметките за комунални услуги. А на съпруга, след като жена му приспадне сумата за стоки и комунални услуги от заплатата му, не остава почти нищо.
Но мъжът не биваше да проявява дързост. Амалия предлагаше всички недоразумения да се решават по мирен път и да не се стига до крайности. Но когато не можеш да го разбереш през главата си, трябва да го разбереш през други части на тялото. Жената не възнамерява да се развежда, но и няма да задържи съпруга си.