Родителите на Мия се развеждат преди година и оттогава животът на всички членове на семейството се променя драматично. Бащата на Миа се е преместил, има ново семейство. Но той се обаждал на дъщеря си веднъж седмично, изпращал ѝ пари и се опитвал да я подкрепя. Но майката, напротив. Тя си намерила нов съпруг, а след това забременяла. По това време Мия се премести в друг град, за да учи.
Дойде лятната ваканция и тя се върна у дома, но любимият ѝ дом вече не приличаше на някогашното уютно кътче.
– Мамо, защо има толкова много кашони в стаята ми? Чии са те?
– Забравихме да я почистим, когато подреждахме стаята на брат ти. Купихме мебели, затова има кашони. Е, изхвърли ги.
– Добре…
Мия не позна майка си, беше като непозната. Никаква любов и привързаност, грижа и внимание. Мия така или иначе рядко си беше вкъщи и се надяваше, че това лято ще бъде страхотно със семейството ѝ. Но майка ѝ беше само с едно малко дете и новия си съпруг.
– Мамо, къде е моята кърпа?” Миа извика от банята, като не намери кърпата на обичайното място.
– О, избърсвах брат ти с нея, тя е в пералнята.
– А какво да използвам сега и защо дадоха моята кърпа на детето?
– Той има алергии от други кърпи.
– Така че му купете една като моята.
– Миа, ако толкова съжаляваш, иди и му купи една.
Миа се почувства претоварена. Тя разбираше, че с появата на малко дете ще ѝ обърнат по-малко внимание, това беше срамно. Вечерта Миа излезе навън и се обади на баща си.
– Татко, зает ли си?
– Разбира се, че не, скъпа. Винаги съм свободен за теб. Как минава лятото ти?
– Ужасно… мога ли да дойда?
– Ако е толкова зле, ела, отиваме на море и ще можеш да си починеш с нас.
Мия опакова нещата си, майка ѝ дори не се изненада, че Мия ги напуска толкова бързо. На момичето ѝ се стори, че майка ѝ дори се радва, че в къщата няма да има допълнителен човек.