Приятелят ми имаше приятелка. Той я обичаше. Но все още не се осмеляваше да се ожени за нея. Тя го дари с дъщеря. Приятелят ми я посещаваше през уикендите. Чувстваше се добре с нея. Чувстваше се свободен в нейния апартамент, за разлика от апартамента на родителите му. Те имаха много книги вкъщи, като в библиотека. Родителите ѝ бяха строги.
Тя растеше без родителски надзор, ядеше каквото трябваше или каквото й даваха съседите. Майката не се интересуваше от това къде и как живее дъщеря ѝ. Но тя била добра, учела добре, обичала да чете книги.
Моят приятел се превърна в първата ѝ любов. Той запознал родителите ѝ с избраника. Майката едва не припаднала: нима е отгледала син за такова момиче? Коя беше тя? Майка ѝ била пияница, а баща ѝ – алкохолик. И тогава тя каза: “Или аз, или тя; ако избереш нея, можеш да забравиш за нас”.
Приятелят ми избра третия вариант: любовта и бракът са различни неща. Майка му е намерила подходящата двойка за него. Сега вече двадесет години живее с две жени – едната в главата му, другата в сърцето му.
Той е направил кариера. В семейството са израснали две очарователни дъщери. А любимата му живеела в далечно село и чакала следващата среща. Той идвал при нея през уикендите и можел да прави каквото си поиска. До нея той се чувствал като пълноценен човек. Имали дъщеря, умна, красива.
И един ден той си дойде – и повече не се върна. Майка му го заплаши, но той най-накрая направи своя избор. Той ще живее с жената, която обича.