Тъжно е, когато един мъж следва примера на майка си. Бившият ми съпруг се разведе с мен, защото свекърва ми му каза за моята разпуснатост.
Когато забременях, тя не беше щастлива. Тя каза на сина ми:
– Това дете не е твое. Мога да прочета в очите ти, че тя те лъже. Жена ти се разхождаше наоколо; всички в двора знаят за това.
Отначало съпругът не искаше да повярва, но свекървата не се успокои. Когато родих сина си и го донесох вкъщи, се надявах, че свекървата ще го види и сърцето ѝ ще се разтопи. Но това не се случи. Тя погледна внука си с едно око и поведе сената нанякъде.
– Сине, той не прилича на теб. Не ми казвай, че всички деца си приличат, че не можеш да ги различиш и така нататък. Аз имам опит, мога да ги различа с едно око. Ако не се разведеш с нея, няма да получиш от мен и една стотинка повече. Не искам името ми да се свързва с чуждо дете, аз не съм му баба.
Съпругът ми не е тръгнал срещу волята на майка ми. Той се разведе с мен, оставяйки ме без пукнат грош.
В продължение на двайсет години сама отглеждах сеното; родителите ми, разбира се, ми помагаха. Без тях не бих могла да се справя.
Когато синът ми постъпи в университета, се появи бившият ми съпруг. Спомена, че има дете, защото имал нужда от помощ. Бил диагностициран с някаква болест и се нуждаел от донор. Затова решил да опита късмета си със сено.
– Разбери, ако не направим операцията, може да умра – извика ми бившият съпруг.
– На мен не ми пука. Ти ни изгони, не ми повярва, отиди при майка си и я помоли за помощ – изкрещях аз.
След това се опита да говори със сина си отделно, без мен. Направи сено след университета и разказа сълзлива история за това как съм го напуснала. Лъжеше сина ми, за да получи това, което искаше. За щастие синът ми не е глупак. Веднага се прибра вкъщи и ми разказа за посещението на баща си. Казах на момчето, че то може да реши само за себе си дали иска да общува с баща си, или не. Синът изпрати своя “баща” далеч и за дълго време.