Лейла е живяла в селото почти през целия си живот. Тук е семейството ѝ, децата, къщата ѝ, фермата ѝ. Уморена от ежедневието, Лейла мечтае да заживее в града. Тя е учила там, затова мечтае за градския живот. Когато не се налага да се грижиш за животните, всичко ти е на една ръка разстояние. След работа можете да се отпуснете и да пиете чай на спокойствие.
Не става въпрос само за умора, но и за подкрепа от страна на съпруга ѝ. Той изобщо не се грижи за децата, а те са три, две от тях са момчета и могат да откажат да ходят на училище, да бъдат непослушни и трябва да се справиш с тях. Единствената дъщеря помага на майка си в домакинството, кухнята и всичко останало. Така че, липсвайки на градския живот, Лейла трябваше да отиде там за няколко дни, но не на почивка, а в болницата. Тя започнала да изпитва остри болки в близост до стомаха.
Издържала няколко дни, но после разбрала, че нещо не е наред. И за нейна изненада децата и съпругът ѝ веднага се съгласили да я изпратят в града. Уверявайки я, че всичко ще бъде наред, семейството я придружило до гарата. Лейла разговаряла със сестра си, която живее в града, и сестра ѝ била много щастлива да я види.
Първият ден в града отлетя бързо и неусетно. Болницата, прегледите не я накараха да почувства това, което искаше от толкова време. А на следващия ден, когато стана, не знаеше какво да прави. Но Лейла не можеше просто да лежи. Не, тя реши да приготви закуска, но когато отвори хладилника, разбра, че няма нищо за готвене. Имало само яйца, затова решила да направи омлет.
Съпругът на сестрата и самата сестра бяха в лек шок на масата за закуска. Но никой не изял нищо – освен децата. Оказва се, че двойката не закусва у дома, а в едно кафене.
Сестрата на Лейла не яде почти нищо, защото е на диета. Това се оказва на следващия ден. След 3 дни Лейла наистина иска да се прибере у дома. Тя не разбираше този живот и всичко това не ѝ харесваше. На Лейла ѝ липсваха домът, децата, радостният ѝ поглед, когато видеше подредената маса.
След 10 дни здравето ѝ беше добре и тя беше много щастлива да се върне у дома. Децата и съпругът ѝ я чакали вкъщи. През тези дни те много ѝ липсвали. И за селския си живот също. След като се върнала от града, започнала да се занимава с домакинска работа още по-енергично, като постоянно готвела. Но правела всичко това с любов и с разбирането, че животът на село ѝ харесва.