-Татко, Артър и аз ще се оженим.
-Да, Артър е. И къде ще живеете?
-С нас…
-Най-добре. Тогава той няма собствено жилище.
-Ами, имаме достатъчно място.
-Да, имаме три стаи и ти даваш една от тях на Артър. Той има ли кола?
-Кола? Няма кола.
-Наистина? Няма и кола. Няма апартамент, няма кола. И защо ти е толкова нужен – без апартамент и без кола? С какво ще те вози? Обичаш да караш кола. Може би ще промениш решението си да се омъжиш за този Артър?
-Няма да го направя, Артър е добър човек.
-Всичките ти мъже са добри. Какво е доброто в него?
-Той ме люлее на люлка.
-Слушай, Джулия, годеникът на дъщеря ни е Артър и той люлее дъщеря ни на люлка. Те ще живеят при нас. Още не съм имала време да попитам за родителите й, най-вероятно тя не знае кои са баща й и майка й.
Джулия излезе от кухнята, развързвайки престилката си.
-Как? Артур сега? Миналата седмица беше Макс. Толкова бързо сменяш годеници.
-Скарах се с Макс, той не ми позволи да се люлея на люлката.
-Ами разбирам, значи сте се скарали заради люлката, – Татко изглеждаше доста сериозен, когато говореше с дъщеря си, която вече се е преместила в по-горната група на детската градина.
Майката на Юлия погледна дъщеря си с разбиране:
-Това е така, дъще, защо ти е нужен такъв жених, нещастник. По-добре е Артур …
Дъщерята усети подкрепата, плесна с ръце:
-Ура! Артур ще живее с нас!
-На първо място да попитаме родителите му – предложи бащата.
Дъщерята се замисли.
– Е, булка, късно е, да си лягаме, утре отиваме на детска градина – обади се майка ѝ.
– Оооо, не искам.
-Но трябва, иначе утре ще бъдеш сънлива и Артур няма да те хареса.
Дъщерята послушно отива в детската градина. Родителите се спогледаха.
-Това е добре – усмихна се Юлия, – докато е малка, има такива дребни грижи: помисли си, всяка седмица нов жених. И никакви проблеми. Това е хубаво време!
Бащата се смее:
-Утре трябва да се срещнем с Артур, все пак той люлее дъщеря си на люлка.
Те надникнаха в детската стая: детето вече беше в леглото и чакаше татко и мама да го целунат за лека нощ.
Златно време, което на тази възраст дори не усещаш…