Как ви харесва младоженецът? Красив ли е?
-Не мога да кажа, дори не съм виждала лицето му.
-Как така? -Той дойде, нали?
-Дойде. Беше силен, ръцете му бяха като златни, но дори не съм виждала лицето му.
-Мамо, дойдохме да се запознаем – извика момичето от коридора, като набързо се съблече.
Захвърли палтото и ботушите си и влетя в стаята, където майка ѝ седеше пред телевизора и плетеше нов пуловер.
Жената остави плетивото настрана, прегърна дъщеря си и, надничайки иззад гърба ѝ, попита:
-А къде е годеникът ти?
-“Той ти носи подарък!” – Дъщерята се усмихна загадъчно.
Някой влезе в коридора, хлопна силно вратата и после започна
-Ноооо! – изкрещяха жените заедно.
Високата вертикална дъска, която подпираше един рафт в коридора и която се държеше на честна дума, се изпъна малко и запълзя към кухнята.
Рафтът пропълзя зад дъската, като се удари в буркана. Всичко гърмеше, трошеше се и вървеше…
Момчето се опита да събере нещо на пода. Момичето се втурна към него, за да му помогне.
А жената спокойно отиде в кухнята за метла и прахосмукачка. Когато се върна, младите хора вече се смееха и говореха за нещо в банята.
Тя също се усмихна. Наистина искаше да омъжи дъщеря си и според момичето всичко вървеше към сватба. И днешното посещение на младоженеца го доказа за пореден път.
Жената се подготвяше за посрещането на бъдещия си зет с цялата си отговорност. Тя изпекла питки, приготвила няколко специални салати, закуски и любимото си печено.
-Ноооо! Не на чешмата!” – изведнъж извика момичето.
Откъм банята се чул съскащият звук на водата.
Жената запляска с ръце. Бяха свикнали да живеят без мъжки ръце, но напоследък всичко започна да се проваля бързо.
Доволният водопроводчик и съседите от първия етаж винаги бяха готови да помогнат, но срещу заплащане. А ти нямаш достатъчно пари за дребни ремонти.
-Мамо, къде е нашият регулируем гаечен ключ?
-В кутията с инструменти – каза жената и за да не пречи, отиде в кухнята.
Домакинята реши да подреди масата във всекидневната. Чиниите отдавна бяха подредени, а лъжиците и вилиците – сложени.
Жената взе закуски от хладилника, сложи ги на масата заедно със салатите и като седна на стола, започна да чака.
Младежите все още бяха в банята. И тогава дъщерята излезе при майка си и развълнувано каза:
– “Мамо, приятелят ми беше извикан спешно на работа, днес ще остана с него.
-“Вземи салатите и пая!” – Сега развълнувано търсеше контейнерите, но майката ги спря.
– “Ще дойдем утре сутринта, мамо.” – Дъщерята вече беше взела опаковката на вратата: “До утре. Целувки!
-До утре! -извика след нея майка ѝ.
-Добър вечер – каза съседката от последния етаж, която слизаше по стълбите с кучето си на разходка.
– “Да, така е.
-Дъщеря ви ли беше с годеника си?
-Да, изглежда, че я чаках. Дойдоха да се запознаят.
-Ами как е младоженецът, харесва ли ви? Красив е, нали?
-Не ще повярвате, дори не съм го виждала.
-Как така? Току-що излязохме.
-Да, дойдох, поправих кранчето и закрепих една етажерка, а после ме извикаха спешно на работа, но утре непременно ще погледна – засмя се жената.
Влезе в апартамента, затвори вратата и накрая забеляза кутия с подарък и картичка.
Картичката съдържаше покана за сватбата.
Жената се усмихна, като погледна щастливата двойка на снимката:
– “Красиво! Дъщеря ми не би избрала никой друг. Да видим какво са ми донесли за подарък…