Дъщерята живееше с майка си, така че домашната мъдрост на жените я подминаваше.
Майката понякога я молела да ѝ помогне за нещо и дъщерята никога не ѝ отказвала. Тя обаче дори не се опитвала да овладее домакинството.
-Дъщеря ми, ще ти бъде трудно, когато се омъжиш. Ще имаш толкова много проблеми, а ти не си готова – оплакваше се майка ѝ.
Но момичето само се засмя:
-Аз и бракът? Никога! Аз съм щастлива с теб, майко.
И изведнъж той се появи.
Шест месеца по-късно момичето се омъжило. Той бил прост човек и бил много щастлив. Мъжът гледал младата си съпруга с възхищение. Той изяждал всичко, което тя приготвяла, независимо от вкуса. Носел лошо изгладени ризи и не се оплаквал от нищо.
Самото момиче чувствало, че не е добра домакиня. И започнала да работи върху себе си.
Прочела няколко книги, изгледала десетки видеоклипове, дори се записала на курсове. След като натрупала знания, прилежната съпруга започнала да ги прилага на практика.
Преди това момичето никога не се е интересувало от готвене, гладене, пране. Всичко се правеше според нуждите.
Сега тя започнала да готви, и то все по-често и по-разнообразно. Ястията всеки път се оказвали по-вкусни, а съпругът ѝ много ги харесвал.
След това момичето се увлякло по почистването. Тя миела, търкала, не пускала парцал от сутрин до вечер. Ако изперела, веднага започвала да глади. Не отлагала нищо дори за един ден.
А освен това учеше в института и работеше като възпитател. След шест месеца момичето било толкова изтощено, че се прехвърлило в отдела за кореспонденция. Смятала, че така ще ѝ е по-лесно. Но тогава започнали проблемите.
Кръгът на приятелите ѝ се свил драстично. Всички отлагани книги бяха прочетени, филмите бяха гледани.
Единственият пълноценен източник на общуване бил съпругът ѝ.
Момичето го чакаше от работа, като всяка минута гледаше през прозореца.
А той не бързаше да се прибере. Оставаше ту на работа, ту с приятел, ту някъде другаде, ту някъде другаде. И през ум не му минаваше, че момичето е много тъжно заради това.
Жената започнала да усеща зависимостта си от съпруга си. Мисълта, че съпругът ѝ прекарва свободното си време след работа не с нея, не ѝ излизаше от главата. Момичето започнало да си мисли, че прави нещо нередно, започнало да се “грижи” за съпруга си по-усърдно, без да осъзнава, че това още повече влошава положението.
Всичко, което правеше, беше заради него!
И тогава започнали обвиненията, че съпругът ѝ не оценява усилията ѝ, може би си е намерил друга жена и се е разлюбил с нея.
Мъжът не издържал и отишъл на работа.
Първите дни без любимия си момичето просто не знаеше какво да прави. Образувала се такава празнота, че филмите и книгите били скучни в един момент. Тя занимаваше главата си с всичко: постоянно четеше, гледаше нещо, търсеше, без да знае какво точно.
Разговорите по телефона със съпруга ѝ не ѝ доставяха удоволствие. Имаше чувството, че това е краят, че се отдалечават един от друг. Момичето напълно се предаде, плачеше, не искаше да общува с никого.
И тогава, един ден, тя се събудила със страхотна идея в главата си.
Решила да създаде уебсайт, страница в интернет, каквото и да било. Идеята я вдъхновила, мислите потекли като река. Още преди да започне, тя вече знаеше за какво ще бъде, за какво ще бъде, за какво ще бъде, и вече мислеше за дизайна. И творческият процес започна.
Първият разговор със съпруга ѝ, след като започнала работа по проекта, минал добре: момичето ентусиазирано казало на мъжа си, че е намерило нещо, с което да се занимава. Какво беше това? О, това е тайна! Той ще види всичко по-късно!
Те разговаряха весело, естествено, както преди. Сякаш нищо не се беше случило, сякаш нямаше проблеми, притеснения и кавги.
На следващия път момичето разказало на съпруга си за своята идея. Говорела много, описвала какво е планирала. Той слушал много внимателно. И тогава той казал:
-“Толкова се радвам, че си намерила с какво да се занимаваш, че вече имаш цел. Притеснявах се, че отнемам цялото ти свободно време, че прекарваш всяка минута от живота си за мен.
Момичето изведнъж осъзна каква огромна грешка е направило, забравяйки за себе си, изоставяйки хобитата си.
Опитала се да стане някой, който не е била, заради съпруга си.
В края на краищата той се влюбил в нея не заради борчетата и лъскавия й под. Тогава защо се е превърнала в безинтересна, скучна домакиня, която мисли само за котлети?
Оказа се, че правейки нещо, което я интересува, тя се изпълва с енергия и радост.
Съпругът ѝ веднага го почувствал! Сега всеки път, когато й се обажда, казва, че я обича, че му липсва и че няма търпение да се прибере.