Не сме купували нищо преди раждането, казват, че това е лошо предзнаменование. – А свекърва ми купи всичко! Тя не вярва на сина си

– “Вече купих детско креватче и люлка за дъщеря ми. Не купихме нищо преди раждането, казват, че това е лошо предзнаменование.” – Най-малката в отделението, момиче, седеше на леглото и говореше непрекъснато.

След един ден я изписаха с новородена дъщеря.

– “Мъжът ми каза, добре че е първото момиче! Тя ще ни помага, когато порасне. Със сигурност искаме второ. Вече купихте ли всичко?

-Свекърва ми купи всичко, тя не вярва на сина си – каза тихо момичето и посочи третото легло. -Не я оставяй да спи, току-що я прехвърлиха тук вечерта. Иначе скоро ще ни доведат деца да се храним, те ще крещят и ще ни събудят със сигурност.

-Какво й е? Нещо сериозно се е случило?” Момичето закръгли очи.

-Не знам, бебето изглежда е добре – прошепна втората.

Жената на третото легло се размърда и бавно се обърна към съседите си. Тя очевидно беше по-възрастна от съседите си.

– “Не шепнете. Аз не спя. Всичко е наред с момиченцето ми, просто още нямам сили.

-О, съжалявам.

-Пригответе се, децата идват, чувате ли? -Момичето легна по-удобно за хранене.

Доведоха ги. В прозрачните люлки бебетата отвориха усти и изкрещяха нещо. Те поискаха да ядат.

-Майки, разглобете го! И на теб, скъпа, ти казаха не по-рано от утре – каза тя на съседката си.

-Да ти благодаря, знам – каза жената тихо, с щастлива усмивка.

Добре нахранените бебета скоро бяха прибрани. А жената от третото легло бавно се изправи и отиде до прозореца:

“Аз живея!” – тя се огледа наоколо, усещайки изненадани погледи.

Тя мълчеше, облегнала се на перваза на прозореца. И тогава проговори:

-Имахме дъщеря. Тя завърши училище. Отидохме на езерото, за да празнуваме с компанията. Дъщеря ми не беше много добра в плуването… Във водата… И се случи най-лошото… Мислех, че ще умра, не можех да повярвам

Съпругът ми ме подкрепяше, животът някак си продължаваше, като в сън.

И тогава изведнъж – бременна съм!

А аз съм почти на четиридесет и пет години. Раждането започна рано. Съпругът ми каза – ако има нещо, то аз съм най-важната.

А аз им казах в отделението – ако има избор, главното момиче… Не искам такъв живот, ако пак загубя дъщеря си!

-Раждането започна неочаквано. Казаха ми – хайде, съвземи се. Чух гласа на момичето и не помня нищо друго… И изведнъж…

-Не знам, може би ще си помислите, че си въобразявам, но имам нужда да говоря. Не съм мислила, че ще се чувствам така.

Къде съм, какво съм – не разбирам. Тогава почувствах – аз не съм на Земята.

Не мога да се видя и наоколо е тъмно. Никога през живота си не съм изпитвал такава самота! После самотата започна да отстъпва

И изведнъж усещам – нещо се приближава към мен. Приближава се топло, светло, добро нещо. Но това, което не е ясно, няма никаква форма. И… дори не мога да ти кажа, не мога да намеря думи. То общува с мен. Нито думи, нито мисли, нито образи. Не мога да изразя какво беше, няма думи, с които да го предам.

Всичко изведнъж ми стана ясно! Всичко, как е устроен животът, ами всичко! И също така разбрах – моят дом е там, там е добре. Искам да остана там, не искам да си тръгвам!

Но изведнъж един тих глас се чу отдалеч. Чух детски глас. Тих, слаб.

И… заповядаха ми да се върна.

Изобщо не исках, но те ме накараха да разбера – още не е време. А когато дойде времето, тогава да. Всички ще бъдем там.

Беше трудно да ме върнат…

– “Мислех си, че всичко е толкова трудно… И тогава изведнъж чух гласове, светлина, всичко плуваше наоколо!

Тя се върна, тя се върна, всичко е наред! А лекарите работят върху мен.

-Не знам какво е било, какво съм разбрала за живота – не ми позволиха да си спомня. Но сега всичко е ценно за мен.

Всяко листенце или стръкче трева. Всяка секунда.

И тя се разплака, оплаквайки всичко, което беше преживяла, и дори тъгуваше за неочакваната радост.

Северните съседи я успокоиха.

– “Някак си си се променила, имаш мъдрост в очите си.

– “Ами да, родих човек, нашата дъщеря. Това е необикновено чудо, разбирате ли?” – “Не, не. Жената прегърна съпруга си.

– “Благодарим ти, че ни разказа това” – тихо прошепна съседката.

Мъжът вече тичаше при нея, взе детето, целуна жена си. И сега, повече от всякога, тя почувства колко красив, колко прекрасен е животът.

И нека тази необикновена, странна жена и нейната малка дъщеря да бъдат щастливи.

Животът й даде още един шанс и тя го заслужаваше…

 

 

Rate article
Не сме купували нищо преди раждането, казват, че това е лошо предзнаменование. – А свекърва ми купи всичко! Тя не вярва на сина си