– Дъще, да те очаквам ли в събота?” Попитах дъщеря си.
– Разбира се! – отговори тя.
Дойде петък. Очаквах с нетърпение уикенда и внимателно се подготвях. Исках да почерпя внуците си с нещо вкусно. В събота сутринта почистих апартамента и се прибрах в ред. Масата беше подредена, трябваше само да изчакам гостите да пристигнат. Никой обаче не се появи. Жалко, но може би нещо се е случило с тях.
Като цяло организирах тази среща, за да дам на дъщеря ми и зет ми значителна сума пари. Те най-накрая можеха да си купят кола и да идват по-често.
Обадих се на дъщеря ми. Тя вдигна слушалката и отговори сънливо:
– Здравейте. Мамо, искаш ли нещо? О, съвсем забравих, че трябваше да дойдем днес.
– Как така? Вчера изгубих цял ден да се подготвям. А днес е рожденият ми ден… – казах със сълзи на очи.
– Можем да дойдем утре. Имам много неща за вършене, затова забравих. Всичко е наред! – каза дъщеря ми.
След разговора душата ми се почувства празна. Сълзите се търкаляха като градушка. От гняв захвърлих всичко, което бях приготвила. После събрах всички необходими неща, взех спестяванията и отидох в туристическата агенция.
Останалото се оказа приказно!
Природните дадености бяха приятни за окото. Един ден на плажа към мен се приближи мъж. Искаше да ме почерпи с коктейл и да се запознаем. Мъжът беше работил като лекар. Сега е вдовец и пенсионер. Беше ми приятно и лесно да общувам с него.
Мъжът знаеше много забавни истории и аз му разказах за моите житейски приключения.
Влюбихме се един в друг. И преди да си тръгне, той ми предложи брак:
– Хайде да се оженим? Имам апартамент и добра пенсия. Ще можем да прекарваме много време заедно, да се разхождаме в парка и да ходим по музеи, а през лятото да пътуваме до морето!
– Дори не знам какво да отговоря. Имам деца, внуци…
– И къде ще отидат те? Те ще ни дойдат на гости!” – той веднага ме успокои.
В този момент веднага си спомних какво беше направила дъщеря ми и веднага се съгласих.
Когато се прибрахме у дома, на къщата ми имаше обява с молба да намерим изчезналата жена.
– Защо не ми казахте, че ви търсят?” “Не, не. – мъжът се изненада.
– Вероятно става дума за дъщеря ми – спокойно отговорих аз.
– Не я ли предупредихте, че отивате на почивка?
– Не, не съм го направил.
Изведнъж дъщеря ми излезе от входа. Тя не можеше да повярва на очите си.
– Мамо, къде си изчезнала? – изкрещя тя. – Търсихме те навсякъде!
– А аз бях в отпуск. Представете си, че си имам свои лични дела и неприятности. А това е моят годеник. Планираме да се оженим скоро.
– Нищо не разбирам… – дъщерята беше още по-изненадана.
– Не се притеснявай, всичко е наред. Аз ще се омъжа. Нали не ми желаеш щастие?
– Искам – отвърна дъщерята.
– Добре. Позволете ми да ви дам сувенирите, които донесох, и да ви разкажа за моята незабравима ваканция.
Ще се осмелиш ли да вземеш такова спонтанно решение?