Мъжът се събуди в отлично настроение. Самият той не можеше да си обясни настроението си. Дали заради времето, дали заради почивния ден, дали заради миризмата на палачинки, която се носеше от кухнята.
– “Скъпа, защо си станала толкова рано? Уикенд е.
-Забрави ли? Отивам при сестра ми в селото. Искаш ли да дойдеш с мен?
-Не. -Не. Знаеш, че не харесвам сестра ти. Ти си сам. Предпочитам да ти купя подарък за рождения ден. Какво искаш, между другото?
-Не, скъпа, ще трябва сама да измислиш нещо. Живеем вече двадесет и пет години, а ти купуваш всичко по мои предложения. Направи го сам, сам, сам…
След закуската съпругата си тръгна, съпругът имаше ден, в който да изненада по някакъв начин жена си. Нищо не му хрумнало.
Мъжът вървял по улицата и се замислил:
“Може би трябва да й купя кутия скъпи шоколадови бонбони? Не, тя ще се обиди…”
За повече не му стигало въображението. Решил да отиде до търговския център и да види какво се продава.
Отначало попитал продавачите какво да подари на жена си. В отдела за дрехи го уверили, че съпругата му ще се зарадва на една модерна блуза. Но като си представил жена си в тази блуза, той отказал да я купи.
Не, блузата е красива, разбира се. Но той не би искал да види жена си в нея…
В магазина за кухненска посуда продавачите започнаха да предлагат всякакви съдове – от вази до тигани. Мъжът се почеса по тила и продължи.
Отишъл в отдела за домакинството, където се продавали всякакви дребни неща. Вече отчаяно се опитвал да намери нещо, за да не си купи чадър, когато видял пластмасова кутия с много отделения. Наричаше се кутия за хапчета.
-Ето, това е, което ми трябва! – решил мъжът и отишъл на касата.
Той купил кутията, разходил се из магазина, купил още нещо за подарък. След това се прибрал вкъщи и опаковал кутията в подаръчна хартия.
Мъжът бил доволен от покупката си, представил си как жена му ще я разопакова и разгледа. Той дори се засмял, като си представил лицето на жена си.
На следващия ден жената влязла в апартамента и видяла блестящ мъж с цветя и подарък.
Той връчил подаръка и като дете очаквал с нетърпение жена му да го отвори:
-Но, отвори го бързо. Опитах се.
-Почакай, дай ми поне да се измия и преоблека.
-Не, ти първа го отвори. Хайде, моля те!
Жената се предаде и отвори пакета:
-Кутия за хапчета? Ти сериозно ли?
-Това е хубаво нещо, нали? Виж, аз изложих всичко и го подписах.
Настроението на жената се влоши, тя дори се обиди на съпруга си:
-Желая да ти бях казал какво да купиш. Изненадата беше толкова добра.
Тя искаше да захвърли тази кутия в далечното чекмедже, но мъжът настояваше на своя път:
– “Ами, виж, тук има най-различни буркани… е, подписано е. А ето и едно хапче за добро настроение. Моля ви, отворете го сами, не се сърдете.
Жената неохотно отворила капака и там… имало златен пръстен. Мъжът се усмихваше щастливо – това беше изненада.
Жената пробвала пръстена и се разплакала:
-А аз наистина си мислех, че си ми подарил една кутия за хапчета…