Скъпа, защо си станала толкова рано? Уикенд е. – Какво си забравил? Отивам в селото. Ще дойдеш ли с мен?

Мъжът се събуди в отлично настроение. Самият той не можеше да си обясни настроението си. Дали заради времето, дали заради почивния ден, дали заради миризмата на палачинки, която се носеше от кухнята.

– “Скъпа, защо си станала толкова рано? Уикенд е.

-Забрави ли? Отивам при сестра ми в селото. Искаш ли да дойдеш с мен?

-Не. -Не. Знаеш, че не харесвам сестра ти. Ти си сам. Предпочитам да ти купя подарък за рождения ден. Какво искаш, между другото?

-Не, скъпа, ще трябва сама да измислиш нещо. Живеем вече двадесет и пет години, а ти купуваш всичко по мои предложения. Направи го сам, сам, сам…

След закуската съпругата си тръгна, съпругът имаше ден, в който да изненада по някакъв начин жена си. Нищо не му хрумнало.

Мъжът вървял по улицата и се замислил:

“Може би трябва да й купя кутия скъпи шоколадови бонбони? Не, тя ще се обиди…”

За повече не му стигало въображението. Решил да отиде до търговския център и да види какво се продава.

Отначало попитал продавачите какво да подари на жена си. В отдела за дрехи го уверили, че съпругата му ще се зарадва на една модерна блуза. Но като си представил жена си в тази блуза, той отказал да я купи.

Не, блузата е красива, разбира се. Но той не би искал да види жена си в нея…

В магазина за кухненска посуда продавачите започнаха да предлагат всякакви съдове – от вази до тигани. Мъжът се почеса по тила и продължи.

Отишъл в отдела за домакинството, където се продавали всякакви дребни неща. Вече отчаяно се опитвал да намери нещо, за да не си купи чадър, когато видял пластмасова кутия с много отделения. Наричаше се кутия за хапчета.

-Ето, това е, което ми трябва! – решил мъжът и отишъл на касата.

Той купил кутията, разходил се из магазина, купил още нещо за подарък. След това се прибрал вкъщи и опаковал кутията в подаръчна хартия.

Мъжът бил доволен от покупката си, представил си как жена му ще я разопакова и разгледа. Той дори се засмял, като си представил лицето на жена си.

На следващия ден жената влязла в апартамента и видяла блестящ мъж с цветя и подарък.

Той връчил подаръка и като дете очаквал с нетърпение жена му да го отвори:

-Но, отвори го бързо. Опитах се.

-Почакай, дай ми поне да се измия и преоблека.

-Не, ти първа го отвори. Хайде, моля те!

Жената се предаде и отвори пакета:

-Кутия за хапчета? Ти сериозно ли?

-Това е хубаво нещо, нали? Виж, аз изложих всичко и го подписах.

Настроението на жената се влоши, тя дори се обиди на съпруга си:

-Желая да ти бях казал какво да купиш. Изненадата беше толкова добра.

Тя искаше да захвърли тази кутия в далечното чекмедже, но мъжът настояваше на своя път:

– “Ами, виж, тук има най-различни буркани… е, подписано е. А ето и едно хапче за добро настроение. Моля ви, отворете го сами, не се сърдете.

Жената неохотно отворила капака и там… имало златен пръстен. Мъжът се усмихваше щастливо – това беше изненада.

Жената пробвала пръстена и се разплакала:

-А аз наистина си мислех, че си ми подарил една кутия за хапчета…

 

Rate article
Скъпа, защо си станала толкова рано? Уикенд е. – Какво си забравил? Отивам в селото. Ще дойдеш ли с мен?