– Дъще, скъпа, отиди да живееш при баба и дядо, а аз ще ни намеря татко и ще бъдем отново заедно, добре?
– Добре, мамо.
Кейт, бабата на Лиза, направи физиономия и стисна устните си. Внучката отиде да живее при баба си и дядо си. Отначало майка ѝ наистина се опитваше да ѝ намери баща, но после ѝ омръзна и започна да живее в свое удоволствие. Забравила всичко за дъщеря си и за мисълта да се събере отново с нея. Идваше по веднъж с всеки ухажор, носеше играчката на дъщеря си и си тръгваше. И този път чакала майка си да я прибере, но уви.
Лиза пораснала и смятала, че единствените членове на семейството ѝ са баба ѝ и дядо ѝ. Учеше много добре, никога не пренебрегваше обучението си и не попадаше под влиянието на съученичките си, които обикаляха клубовете в търсене на богати ухажори. Когато дошъл моментът да избере институт за постъпване, тя без колебание избрала Медицинския факултет.
Никога не се е срещала или влюбвала в някого, но в четвърти курс се влюбва в съученика си Денис. Но когато разбрала, че той е от бедно семейство, прогонила всички мисли за него. А Денис я забелязва и започва да я ухажва. Настойчивостта му все пак спечелва Лиза и те започват да се срещат. Заедно те бяха щастливи. Той я гледаше с искрените си влюбени очи. Приятелките ѝ шепнеха, че той е женкар и я използва за забавление. Тя не повярва на всичко това.
Заедно с института си намериха работа в една и съща болница, но за съжаление на различни смени. Това не ги спря, използваха всяка свободна минута, за да я прекарат заедно.
Скоро се оказа, че Лиза е бременна, тя се страхуваше да говори за любимия си. Знаеше, че той все още не планира семейство, искаше да прави кариера.
Беше смяната на Денис в болницата и тя реши да съобщи за бременността там: там са малко хората, няма да крещят и няма да обвиняват. В коридора тя вижда как любимият ѝ прегръща някакво момиче. Той много нежно оправяше косата ѝ. Лиза беше объркана, облегна се на стената, за да не падне. Като се съвзе, тя се отдалечи. Денис така и не я забеляза. Тя напусна работата си, взе академичната си карта и отиде в къщата на баба си и дядо си.
Вкъщи разказала на семейството си за чувствата си. Видяла тревога в очите на баба си, но тя казала, че ще възпита внучката си така, както е възпитала правнучката си. Тя се страхувала, че внучката ще прилича на майка си. Когато Шарлот се роди, Лиза не я изпускаше от ръцете си, повтаряйки: “Няма да те дам на никого, никога няма да те оставя. Ти си моето съкровище.
Бабата видя отношението на внучката си към дъщеря си и всички съмнения изчезнаха. Две години по-късно Лиза започнала да мисли за работа. Предложили ѝ работа в местна амбулатория, но при условие, че представи свидетелство за завършено образование от Медицинския институт. Когато се върнала у дома, намерила дъщеря си в ръцете на майка си, която си играела с нова играчка. Лиза се възмутила и я попитала защо е дошла: “Дошла да види внучката ми и да отиде да ѝ намери нов дядо?”. Майка ѝ се извинила и казала, че иска да я възстанови в института, ака тя ще гледа внучката ѝ.
– Аз имам пари, мога да осигуря и теб, и внучката.
Лиза беше объркана. Тя не знаеше какво да прави. Не искаше да поверява дъщеря си на майка си. За да накара дъщеря си да се съгласи, майка ѝ предложила да ѝ преведе голяма сума пари, която, дори да изчезне, щяла да покрие всички разходи по образованието ѝ. Когато Лиза и баба ѝ останали сами в стаята, бабата също я помолила да ѝ се довери. Тя обеща, че тя и дядо ѝ ще я последват.
Въпреки това Лиза се съгласи. Отначало майка ѝ идвала всяка седмица да посещава дъщеря си. След като се уверила, че Шарлот е добре и че е обградена от любов и грижи, тя напълно се потопила в обучението си.
Лиза още не била завършила университета, когато майка ѝ починала. Оказало се, че тя е била болна, борила се е с болестта в продължение на години, но не е могла. Вярвала, че това е нейното наказание за това, че е изоставила дъщеря си. Опитала се да изкупи вината си чрез внучката си. Майката оставила на дъщеря си зестра: апартамент от един от браковете си и прилична банкова сметка.
Минало време. На Лиза била предложена работа в клиника с добра заплата. Тя побързала да отиде в кабинета на началника си. Погледна се в огледалото, спря пред вратата, пое си дъх и почука. Влязла с усмивка на лицето.
Каква била изненадата ѝ, когато разпознала в ръководителя мъжа, когото някога обичала.
– Здравей, Лиза, радвам се да те видя. Седнете – каза Денис учтиво.
– Благодаря ти. Кажи ми веднага, трябва ли да си тръгвам?
– Разбира се, че не! Мислиш ли, че заради предишната ни афера ще ти откажа работата? Разбира се, че няма да го направя. Всъщност настоявам да остана. Вие сте добър специалист, въпреки че нямате никакъв опит.
– Благодаря ви.
– Нека да оформим документите!
– Добре, – смутена, тя напусна клиниката.
През целия този ден тя не беше на себе си. Баба ѝ, която ѝ дошла на гости, забелязала всичко това. Опитала се да я успокои, като ѝ дала чай от лайка. Изведнъж на вратата се позвъни. Бабата отворила. На вратата стоеше Денис с огромен букет цветя и торта.
– Лиза, защо? Защо? Защо?