– Знаете ли какво? Омръзна ми от теб. Никога не съм те обичал! През целия си живот съм бил влюбен в Алиса! Разбираш ли? И тя отгледа децата по-добре! И изглежда по-добре от теб, и гласът ѝ е по-хубав!
– Защо се омъжи за мен? Защо не се ожени за нея? Спомням си – ти имаше избор между нас, с кого да се срещаш.
– Така се изпокри, че твоите родители, моите родители… Всичко беше решено вместо мен, затова се ожених! Бях глупак, когато бях млад!
– Това е добре. Значи не е имало любов и няма да има. Моите родители ги няма от пет години, а твоите също ги няма. Гордея се с теб, че си взела решение. Аз нямам нищо общо с теб. Все още си млада.
– Да, млада съм и по дух, и по тяло!
– Ние сме на една и съща възраст с теб, все още можем да правим всичко! Алис е сама от две години. Какво ти казвам, ти сама го знаеш. Дъщеря ни е пораснала, тя ще разбере! Опитай с нея или с някое друго момиче. Ти си хубав мъж, имаш страхотна фигура. Ще го преодолея. Определено нямам нужда да чувам това повече.
– Искам да кажа… че скъсваш с мен?
– Не, давам ти развод и пълна свобода. Нима родителите ти не държаха на теб и на мен?
– Какъв развод? И какво? Получаваш всичко?
– Не. всичко на теб, а на мен къщата, която наехме. От родителите ми. И аз ще взема и Барон.
– Имаш дълго пътуване до работа. От тази къща.
– Ще ставам един час по-рано. Сутрин има електрически влак на всеки 15 минути. Хората стигат дотам безопасно.
– Не се качваш на барона!
– Добре, няма да го взема. Но Алис например се страхува от кучета още от дете. Баронът ще ти пречи… да обичаш любимия си.
Обърнах се и влязох в спалнята. Извади две чанти, започна да сгъва дрехите. В къщата цареше тишина. Чух звука на чаши и отварянето на тапа.
Дрехите ѝ бяха сгънати, а гримът ѝ се нанасяше.
Отиде, застана на прага на вратата и не си тръгна. Той погледна.
Не може да го понесе.
– В тази къща все още живеят наематели. Те няма да се изнесат.
– Договорът им изтича след два месеца. Няма да го подновя.
– Къде да отидем сега?
– Има по-малка къща недалеч оттук. Тя е евтина. Засега ще остана там.
– Откъде знаеш?
– Погледнах цените, обявата беше отворена – изглежда, че все още съм им писал.
– За всичко ли си помислил?
– Разбира се, че съм! Какво е забавянето? Истината за твоята неприязън е горчива, но ще я преодолеем. Надявам се все пак да отида с Барон. На него ще му е по-добре сред природата, помисли си. Ти нямаш време да се грижиш за него.
– Може би отдавна си мислиш за това. Съпругът ти не ти е подхождал?
– Аз бях. Но не знаех, че ти е било толкова трудно с мен. Уважавам те и помня любовта ти, затова ти давам свободата си.
Тишина, само звуците от вдигането на кутии с козметика, червила и шумоленето на чантата.
– Аз също си спомням. А ти се разделяш заради дребна кавга! Нямаш никаква любов! Казах всичко това на емоция, то просто излезе наяве, а ти се радваш.
– Не съм щастлива. Но това е за добро.
– Хайде, аз… наливам. Нека да пием и да поговорим.
– Вземи Алис. Не мога. Сега ще пия с всеки, но не и с теб.
– Не я обичам, казвам ти, избухнах!
– Ако никога не бях мислил така, нямаше да го кажа. Вярвам на това, което казваш. Искал си да я унижиш и не си крил какво мислиш за нея и за мен.
– О, престани да опаковаш! Глупак, обичам те, обичам те! Това ли искаш да чуеш?
– Чух всичко това малко по-рано. – И няма да забравя твоята истина.
– Така че върви си! Ще бъдеш самотен с трийсет кучета!
– Ще живея с някой, който цени, а не хвали някоя друга жена. Ще отида в брачна агенцияһттр…. или ще живея с кучета!
Чантите бяха тежки, но, слава Богу, има възможност да платиш допълнително на таксиметровия шофьор да се качи и да помогне.
На четиридесет и пет години, след развода, животът на съпруга ѝ ще приключи – и ще започне само живот!
Тъжен, забавен, самотен и сдружен, труден или лесен, но живот.
Не я пуснаха да влезе, излезе без чехли, по чорапи на входа да навакса.
И все пак тя си тръгна.
Защо? Не може да прости?