Тази нощ Рада спеше за последен път до Мента. На сутринта кучето трябваше да отиде във фермата, но в четири часа в стълбището се появи човек, който знаеше, че работниците във фурната понякога взимат заплата в брой.
Рада беше на четиридесет и седем. Работеше нощна смяна във фурна в Пловдив и живееше под наем в малко апартаментче в квартал „Кършияка“.
Мента я намери вързана за изоставен гараж.
От слабото кученце израсна здраво сиво псе, което хората избягваха само заради външния му вид.
Новата собственичка на апартамента замръзна, когато го видя.
— В договора няма нищо за такова куче.
— Когато го подписахме, тя беше малка.
— Или кучето си отива, или договорът не се подновява.
Рада намери фермер от пазарджишко село. Той обеща двор и колибка.
Но на снимката зад него тя забеляза къса верига.
Цяла вечер се колебаеше.
В четири сутринта се върна от фурната.
В стълбището нямаше светлина.
Мента, както винаги, я чакаше пред вратата.
Щом Рада отвори, от тъмния ъгъл се надигна мъж.
Тя позна бивш работник от фурната, уволнен наскоро за кражби.
— Дай чантата.
— В нея няма нищо.
— Знам, че днес плащаха заплати.
Той се приближи.
Мента излезе в стълбището и застана пред Рада.
Не се хвърли.
Само сведе глава.
Мъжът удари Рада по ръката. Телефонът падна по стълбите.
Мента излая.
На долния етаж се отвори врата на съсед.
Мъжът грабна чантата и се спусна надолу.
Мента хукна след него.
Рада вдигна телефона и чу трясък.
Когато се спусна, мъжът стоеше пред вратата на мазето. Мента беше пред него.
Но тя не гледаше крадеца.
Тя душеше цепнатината под заключената врата и скимтеше.
От мазето се чу глухо почукване.
— Кой е там?
— Моля… пуснете ме…
Беше детски глас.
Мъжът внезапно се хвърли към изхода.
Съседът се опита да го спре, но той се измъкна.
Рада се обади в полицията и на домоуправителя.
Вратата на мазето беше заключена с нова ключалка. Докато чакаха помощ, Мента лежеше до цепнатината и кротко скимтеше, за да знае детето, че не е само.
Двайсет минути по-късно вратата беше отворена.
Вътре седеше деветгодишно момче, внук на собственичката на фурната.
Оказа се, че бившият работник го срещнал пред блока, подвел го в мазето и възнамерявал да принуди баба му да донесе пари.
Но Рада се върнала по-рано, отколкото той очаквал.
Мъжът беше заловен същия ден на автогарата.
Чантата на Рада намериха в колата му.
На следващата сутрин собственичката на апартамента дойде сама.
— Чух за нощта. Кучето може да остане.
Рада я погледна дълго.
— Вчера то беше проблем.
— Промених решението си.
— А аз промених плановете си.
Рада в рамките на месец си намери малка къщичка в Кършияка. Кухнята беше стара, подовете скърцаха, но в двора растеше ябълка.
На фермера тя се обади сама.
— Няма да ви докарам Мента.
— Защо?
— Защото там, където я видях на снимката, имаше верига.
Собственичката на фурната помогна с депозита.
— Не защото вашето куче спаси внука ми — каза тя. — А защото вие самият не избягахте.
Момчето след случката се страхуваше от мазета и тъмни стълбища.
Психоложката му предложи постепенно да се връща на познатите места.
Първият път в мазето на фурната то слезе заедно с Мента.
Кучето вървеше бавно, оставяйки го да държи ръка на нашийника.
След няколко месеца момчето нарисува Мента за училищен конкурс.
Кръсти рисунката „Светлина зад заключена врата“.
Рада я закачи в кухнята.
Първата вечер в новия двор Мента донесе паднала ябълка и я положи в краката на Рада.
— Добре — засмя се жената. — Половината наем ще плащаш с ябълки.
За верига там нямаше място.
