Възрастната слоница, наречена Пенка, беше отвлечена от зелените пасища на Родопите още като малко слонче и веднага беше принудена да работи почти денонощно. Години наред тя се влачеше на крака, возейки ентусиазирани туристи, вместо да си хапва люцерна и да пръска кал на воля, както всеки порядъчен слон заслужава. Тази година обаче, животът ѝ окончателно пое в нова посока Пенка бе освободена и бе поета грижливо по пътя на възстановяване.
Дойде моментът Пенка най-сетне да получи грижата, която заслужава, и да ѝ се даде възможност за истинска почивка, споделят от фондация Спасяване на слона. Организирахме специална мисия, за да я приютим и транспортираме до резервата.
В края на януари Пенка бе освободена от мястото, където цял живот теглеше, и бе преместена в парка за диви животни край Казанлък. Състоянието ѝ никак не беше розово изтощена, без нито един зъб останал в устата и с твърда, напукана кожа, слоницата най-накрая беше на сигурно място и под зоркото око на ветеринарите.
Служителите в резервата разказват, че повечето слонове, дошли като нея, дълго време са мнителни, мъкнат цял склад с параноя и почти никому не вярват. При някои толкова са свикнали да стоят изправени, че просто ги е страх да легнат. За щастие, на Пенка не ѝ трябваше много убеждаване 80 години на нонстоп дежурство из цялата Европа си казват думата и тя беше толкова изморена, че легна още първата вечер.
След първия ѝ дълбок сън Пенка дори не успя да се изправи сама на крака. Спасителите веднага я забелязаха и ѝ се притекоха на помощ с цял арсенал внимателност. Докато свиква с новото си царство, тя е под постоянно наблюдение и персоналът прави всичко възможно адаптацията ѝ да мине без стрес.
Пенка има още дълъг път на възстановяване след всички изпитания, през които ѝ се е наложило да мине. Но благодарение на балансираното меню, бавните разходки из розовите поля и терапевтичните кални бани, здравето ѝ бавно се подобрява. Най-накрая Пенка живее живота, който ѝ приляга свободен, спокоен и далеч от екскурзоводски свирки и туристически фотоапарати.
